— Насрещният вятър е прекалено силен — рече високата жена.
— Колкото по-бързо се отправяме срещу него, толкова повече ни задържа.
— Трябва да се спуснем — каза Мас. — Близо до морето вятърът няма да е толкова силен.
Машината се спусна надолу. Платната изчезнаха зад хоризонта, надпреварата продължи. Мъглата се виеше около ниски и кръгли острови, пръснати като изпаднали от кофа картофи. Бяха около двадесет, повечето изчерпващи твърдта си с негостоприемна скала.
— Колко време е изминало от корабокрушението? — попита перквизиторът.
— Девет дни.
Фин-Мах потръпна:
— Аз не бих оцеляла и два. Връщам се при кристала. Вие се оглеждайте за дим.
— Вече ще са угасили огъня си, ако са имали такъв — предположи Иризис.
— От мястото си не биха могли да видят флотилията.
— Но ние оставаме видими — каза високата жена. — И все още не се движим достатъчно бързо.
— Спусни се още повече — обърна се перквизиторът към Инуи. — Плъзгай се над водата.
Инуи се обърна към нея. Изглеждаше, че очите са заели цялото ѝ личице.
— Ако някой силен повей ни блъсне надолу, ще откъсне гондолата.
— Спусни ни колкото може по-ниско. — Фин-Мах се отправи към кристала.
Иризис я последва:
— Можете ли да определите кой от островите ни трябва?
— Не.
Иризис не можеше да понася бездействието. Тя се върна и застана до пилота. От тази височина наистина напредваха по-бързо. След малко Флангърс се появи, донасяйки инструкции за лека промяна на курса. Инуи измести кормилото и свери с компаса си.
— Към кой остров се отправяме? — попита Иризис. От толкова ниско виждаха единствено мъгла пред себе си.
— Поредица от три успоредни — тихо отвърна Инуи и се приведе, за да избегне погледа на другата жена. Сетне пристъпи вляво, за да остави разстояние между двете.
Инуи бе болезнено срамежлива и не допускаше никого до себе си. Какво ѝ има? — помисли си Иризис. Несъмнено се страхува от мен. Аз разполагам с могъщи приятели и мога да избирам. А тя трябва да се подчинява. Тази нужда я е отнесла далеч от приятелите, семейството и близките. Тя надали щеше да види отново семейството си. Може би съпругът и децата ѝ вече бяха мъртви, убити единствено защото Инуи се бе подчинила на заповед, която нямаше как да наруши.
— Колко деца имаш? — попита Иризис.
— Две — прошепна Инуи.
— Колко са големи?
— Сан е на три и половина. Мия ще стане на две… следващата седмица. — Тя се извърна и стисна лоста до болка. Ръката ѝ се тресеше.
Иризис не знаеше какво да каже.
Платна изникнаха на хоризонта — два кораба, плаващи един до друг.
— Дали са го заловили? — каза Иризис.
Никой не отговори. Нямаше как да разберат.
— Издигни ни малко, Инуи — продължи високата жена. — Флангърс, върви при Фин-Мах.
Първият остров бързо нарастваше. Той притежаваше формата на нахапано бобово зърно. Зад него се издигаше друг, напомнящ сив парцал, смачкан на пода, а третият приличаше на овална чиния с издута средна част. Двата кораба подминаваха третата суша.
— Те не спряха — каза Мас. — Завий към втория остров, кристалът ще ни каже кой от двата оставащи ни трябва.
— Ще се окаже средният, разбира се — промърмори Иризис.
Действително се оказа така. По времето, когато те приближиха острова, който бе с диаметър най-много една трета левга, корабите бяха пуснали котва край рифа и спускаха лодки, които през една пролука в него да се отправят към брега. В далечината изникваха и други платна, но за тях Иризис прецени, че няма да играят роля.
— Предимството все още е на наша страна — заяви Фин-Мах, изоставила купата с кристала. — Ще можем да претърсим острова от птичи поглед преди лодките да са достигнали до брега.
— Съмнявам се, че ще успеем да го сторим преди те да ни настигнат! — посочи Иризис.
Два въздухоплава бяха изникнали на североизток, издигащи се от група острови на няколко левги. Сигнални огледала проблеснаха между корабите и летящите машини. Последните се обърнаха към самотния въздухоплав.
Фин-Мах грабна далекогледа си от ръката на Флангърс и започна да оглежда втория остров.
— Нищо не виждам. Но Флид трябва да е там.
— Може би кристалът долавя някакъв друг сигнал, може би дори възлова точка — предположи Иризис.
— Мълчи! — ожесточено каза перквизиторът.
Те се понесоха над купчината в средата на острова — неравномерен хълм. Мъхът представляваше единствената растителност върху голата скала, макар че сред деретата на подветрената страна се виждаха храсталаци.