Докато доближаваха скалист район, където вдълбана от вълните каменна платформа се разгръщаше над морето, Мас извика:
— Видях нещо. Обърни, пилоте.
Инуи рязко завъртя контролния лост. Внезапният завой едва не накара Иризис да повърне.
От лявата им страна, малко навътре в сушата, се издигаше овална скала. Повърхността ѝ бе покрита с червени и жълти лишеи, сред които личеше зеленикав мъх. Зад нея се поклащаха храсти, напомнящи косъмчетата на четка.
— Там горе — провикна се Ейрин Мас. — Видях нещо зад скалния купол. Спусни се.
Шпионинът определено имаше остри очи. Погледът на Иризис откриваше повече детайли от повечето хора, но самата тя още не виждаше нищо.
Машината се понесе към възвишението. Обхваната от внезапна паника, че Флид ще ги вземе за врагове, тя се покатери върху носа, хвана се за въжетата и изкрещя:
— Флид! Ниш! Къде сте, по дяволите? Ако не излезете, ще трябва да ви оставим!
Въздухоплавът залитна встрани. От силата на удара Иризис остана да виси на една ръка. С уплашен вик тя се вкопчи отново. Трясъкът, придружил блъсването, подсказваше попадение в кила. Високата жена се обърна назад и видя, че това действително е така. Върхът на снаряда стърчеше през вратата на каютата. Флангърс го отчупи и го срита встрани.
Иризис се хвърли на палубата и за малко не рухна отново при поредния остър завой. Ново копие профуча във въздуха, пропускайки платнището. Инуи можеше да има много недостатъци, но бе съвършен пилот.
Вкопчена в най-долното въже, Иризис видя Ниш да стои върху облата скала. Очите ѝ се замъглиха.
— Това е Ниш! — изкрещя тя. — Спусни се.
— Не смея — отвърна пилотът. Войниците на хълма вече се намираха в обхват. Инуи завъртя глава. Върху бузите ѝ бяха изникнали петна, очите ѝ се бяха изцъклили.
Тя изтегля прекалено много енергия, осъзна Иризис. Ще си изпържи ума. Без да се замисля, без дори да осъзнава какво прави, високата жена изтича до Инуи и обви веригата на индикатора си около контролера, допирайки кристал до кристал. Сетне тя положи ръка върху рамото на пилота и потърси полето. Тялото на Инуи се тресеше от напрежението. Иризис пренасочи част от натоварването през себе си. И с удивление установи, че спонтанната ѝ идея работи. Лицето на другата жена придоби нормалния си цвят, а роторът се завъртя по-бързо.
— Флангърс! — извика Иризис. — Опитай се да се погрижиш за войниците с копиемета. Бързо, те са почти готови да стрелят.
Войникът вече бе заел позиция зад зареденото бордово оръжие и го насочваше към враговете. Въздухоплавът маневрираше непрекъснато. Флангърс стреля.
— Пропуснах! — Той изруга под нос и посегна за ново копие.
Мас се намираше край другия борд и неловко зареждаше арбалет. Хайде де, дори аз бих се справила по-добре, помисли си Иризис. Шпионинът стреля, но безрезултатно.
Фин-Мах застана на кърмата, очертавайки с пръстите си форми във въздуха. Сетне тя повдигна ръце и рязко допря длани над главата си. Пукотът бе неочаквано гръмък и сух. Поредица облачета полетяха към вражеския копиемет. Последният облак обви оръжието и войника зад него. Ратникът отхвърча назад и рухна по лице. Копиеметът падна, но друг войник го намести отново върху стойката и започна да се прицелва.
— Спусни се! — нареди Фин-Мах, пребледняла от напрежение.
— Ще простреля газовия балон. От това разстояние не може да пропусне.
— Копието е заседнало — спокойно отбеляза Мас. — Бързо, преди да са го освободили.
На неговите думи Инуи не възрази, а направи рязък завой, при който Иризис падна на колене. Машината подскочи във въздуха, преди да полети надолу. Килът се удари в скалите. Подпорите изстенаха.
Иризис се огледа трескаво.
— Флид? Ниш?
— Тук съм — долетя гласът на Ниш от другата страна. — За малко да ми отнесете главата.
Иризис остави индикатора си увит около контролера и скочи на земята. Инуи изпищя, но другата жена не бе в състояние да се намира на две места едновременно.
— Качвай се по-бързо! Къде е Флид? Да не би… да…
— И той е тук. — Ниш посочи към един процеп. — Глезенът му е наранен.
Тя се спусна по скалната стръмнина, остъргвайки червени лишеи с подметките на ботушите си.
— Ксервиш? Добре ли сте?
— Естествено, че съм добре — свидливо каза той. — Има ли причина да не съм?
— Защото не се намирате на пикник.
Скрутаторът се бе облегнал на скалата и изглеждаше по-измършавял от всякога, доколкото това бе възможно.