— Какво ви е? — попита тя.
— През последния час не съм спрял да тичам и си нараних глезена.
— Приличате на стара торба кокали.
— А ти си дебела като свиня. Какво си мислиш, че правиш?
Иризис го взе на раменете си и се отправи обратно към гондолата. Скрутаторът бе по-тежък от очакваното.
— По-бързо! — изпищя Фин-Мах.
Ботушите ѝ се хлъзгаха по мъха. Ниш ѝ се притече на помощ, за да помогне в преодоляването на най-стръмния участък. Иризис се затича към върха, поглеждайки през рамо. Войниците все още се мъчеха да освободят заседналото копие. Двата въздухоплава се приближаваха бързо. Третият все още се държеше настрана. Изглежда на борда му има скрутатори, заключи Иризис. Страхливи свине.
Флангърс стреля. Копието му се вряза в каютата на първия въздухоплав, но не го спря. Войникът трескаво вложи ново копие и с демонична припряност започна да го зарежда.
Най-сетне достигнаха върха. Коленете на Иризис се подгъваха и тя направо изсипа скрутатора отвъд борда.
— Какво нахалство! — ревна той.
Иризис се опита да прехвърли крак през перилата, но не разполагаше с нужната сила. Тя опита отново, сетне ръката на Ниш ѝ помогна да се прехвърли, блъсвайки я право върху Флид.
— Тръгвай! — изпищя Фин-Мах, когато и Ниш скочи вътре. Тя издърпа русата жена от Флид. — Добре ли сте, сър? — загрижено рече перквизиторът, докато му помагаше да отиде в каютата.
Иризис си помисли, че Фин-Мах изпитва дълбока загриженост към скрутатора. Това щеше да промени някои неща.
Носът на въздухоплава се наклони и машината се издигна нагоре под остър ъгъл. Ниш залитна назад, плъзна се чак до кърмата и си удари главата в стълба на ротора, където остана да лежи.
— Ниш? — изпищя Иризис и вкопчена за въжетата се отправи към задната част.
Той не отговори. Перките на ротора свистяха точно над главата му, защото предпазната мрежа не прикриваше този участък. Ако механикът дойдеше в съзнание и понечеше да се надигне, роторът щеше да скълца главата му.
— Какво има пък сега? — извика Фин-Мах от каютата.
— Проклетият глупак си разби главата.
Инуи изравни въздухоплава. Иризис внимателно изтегли Крил-Ниш изпод перката и също го отнесе в каютата. Фин-Мах преливаше безценния живак в бутилката му. Машината отново се наклони.
Жената остави Ниш в задната част, където подът бе възможно най-защитен, целуна го по челото и се отправи към пилота. Инуи се давеше и се гърчеше, все още вкопчена в лоста. Внезапно тя се преви и се вкопчи в корема си. От устата ѝ започна да излиза дим. Иризис се затича, обви ръце около пилота и опита да пренасочи енергията към себе си. Вътрешностите ѝ започнаха да се нагорещяват. Ако се провалеше, антрацизмът щеше да сполети и двете им.
Част четвърта
Глобус
Седемнадесет
Инуи започна да се гърчи в пристъп. Капчици пот покриха цялото ѝ тяло, попивайки в дрехите ѝ. Иризис се чувстваше като жива факла. Погледът ѝ се замъгли. Единствено сини искрици проблясваха пред очите ѝ.
Другата жена се изхлузи от ръцете ѝ и притокът на енергия се стовари върху Иризис със съкрушителна мощ, поваляйки я на колене. Занаятчията се напрегна и сграбчи Инуи със свободната си ръка. Без последната контролерът щеше да угасне, защото бе настроен специално за нея.
По време на обръщането на въздухоплава Иризис видя войниците с копиемета върху хълма. Те бяха освободили заседналото копие и зареждаха ново. С остър звук механизмът запрати снаряда към тях. Тя хвърли тежестта си към контролния лост. Беше ѝ трудно да запазва равновесие.
Въздухоплавът не се отмести достатъчно бързо. Тежкото копие профуча над главата ѝ, връхлитайки в каютата. Ниш! Ниш беше вътре.
— Простреляйте ги! — извика тя задавено.
Флангърс зареждаше арбалет.
— Не ни останаха копия. И болтовете са на свършване.
Двата въздухоплава се приближаваха. И двете машини бяха оборудвани с копиемети и носеха арбалетчици, но все още се намираха извън обхват.
Ново копие изсвистя, прелитайки близо до горната част на платнището. То пък откъде се взе? Отчаяните ѝ маневри бяха отвели въздухоплава над морето, където той бе влязъл в обхвата на по-мощните корабни оръжия. Започна да я обзема паника, която Иризис потисна. Тя щеше да спаси всички — или да ги убие, докато се опитва.
— Нужна ми е помощ — изохка тя. Тежестта на Инуи блъсна ръката ѝ от лоста.
Въздухоплавът започна да се обръща. Иризис осъзна, че тази маневра би ги отвела към вражеските летящи машини, затова бутна лоста с ботуша си. Това ги насочи край войниците на хълма. Бойците от третата лодка вече изникваха на върха, право на пътя на машината. Нямаше къде да идат.