Костелива ръка докосна рамото ѝ.
— Обърни на североизток към въздухоплавите — каза Флид и сам насочи лоста. С една ръка той стреля с арбалет, но не уцели. — Може да успеем да направим нещо.
— Не си представям какво — промърмори Иризис, но се зае да поддържа курса.
Докато поемаха над водата, високата жена погледна през рамо. Флангърс прецеждаше живака, а Фин-Мах жестикулираше край капките. Дори от това разстояние Иризис можеше да почувства мраз. Топчета замразен живак, далеч по-тежки от олово, изтракваха в подложена кофа. Приключила, Фин-Мах хвърли на скрутатора копнежен поглед, разчувствал Иризис. Флид не забеляза.
Сложил ръкавица, Флангърс загреба шепа топчета и ги изсипа в копринена торбица. Сетне я привърза хлабаво и я зареди в копиемета.
— По-живо! — ревна Флид.
Войникът завъртя оръжието, прицелвайки се в машината от лявата им страна. Вражеският въздухоплав правеше същото. Той стреля пръв. Копието бе насочено прекалено високо и нямаше да улучи, но повей блъсна машината им право на пътя му. То прободе балона в основата му, изникна от другата страна и полетя надолу.
Иризис вложи в газотворителя цялата енергия, която се осмеляваше. Газът започна да съска в тръбата, но очевидно изхвърчаше от разкъсванията със същата бързина, защото машината не се задържаше стабилна.
— Можем ли да запушим пролуките? — извика тя през рамо.
— Стреляй най-сетне — каза Флид.
Флангърс откри огън. Коприненият плат отлетя във въздуха, а войниците от първия въздухоплав изкрещяха ужасено. Няколко дупки изникнаха в балона им. Платнището се разкъса и гондолата стремително полетя към земята, наклонила нос.
— Отново — нареди скрутаторът.
Докато Флангърс зареждаше втора торбица живачни топчета, Мас се покатери на тавана на каютата и извлече горе Флид, който носеше аварийна кръпка: насмолено парче платнище.
— Постарай се да не клатиш машината — заяви скрутаторът към Иризис, докато внимаваше да не наляга тежестта си върху ранения глезен. Той задържа платнището, а шпионинът го притисна към разкъса и го приглади, стараейки се да няма гънки.
Флангърс стреля отново. Този път торбата не се развърза и само разкъса стената на каютата.
— Остават ми сачми за още един изстрел — извика Флангърс. Флид, който се бореше с второто парче платнище, изръмжа:
— Не се помайвай. Живакът няма да стои замръзнал вечно.
Иризис зави на север, стараейки се да ги държи на разстояние от другия въздухоплав. Това се оказа невъзможно, защото вятърът, веещ насреща им, бе благоприятен за вражеската машина.
Освен маневрирането, Иризис трябваше да придържа и Инуи. Контролерът продължаваше да изпраща енергия — изглежда дребната жена го правеше подсъзнателно.
Вторият разкъс се оказа по-труден за запушване, защото се намираше прекалено високо. Наложи се Флид и Мас да притискат парчето с помощта на пръти. В единия край кръпката залепна гладко, но при нататъшното приглаждане се намачка. Единствено повторно поставяне би я фиксирало правилно.
Флангърс стреля. Неколцина от екипажа, сред които и пилотът, рухнаха. Вражеската машина се понесе към тях, насочена от блъснат предсмъртно контролен лост. Иризис направи рязък завой, спечелвайки си сочни ругатни от покрива на каютата, но и този ѝ ход не можеше да ги спаси — вражеският стрелец получаваше възможност за прекрасен страничен изстрел.
Копието прелетя край каютата и се удари в обкова на газотворителя. Иризис затаи дъх. И най-дребната искрица щеше да се окаже достатъчна, за да подкладе ослепителна експлозия. Не се случи нищо, но съсъкът на генератора утихна.
Останала без пилот, вражеската машина поде спираловидно спускане към морето. Стрелецът изостави оръжието си и плахо се загледа надолу. Първият въздухоплав вече се бе стоварил във водата и сега лежеше на една страна. Разкъсаното му платнище се поклащаше върху вълните. Най-близкият кораб се отправяше към него, за да прибере оцелелите, чиито тъмни фигури вече браздяха морето. Третият въздухоплав сигнализира със знаменцата си, но не направи опит да се приближи. Определено на борда му има скрутатори, кисело си помисли Иризис.
— Газотворителят ни е повреден — каза слезлият Флид, който накуцваше лошо. Той се огледа, за да прецени позицията на разгърналата се на изток и юг флотилия.
Иризис остави Инуи да се отпусне върху палубата, защото вече не можеше да я задържа. Машината значително забави ход — подсъзнанието на пилота най-сетне се бе отказало. Флангърс и Фин-Мах я отнесоха в каютата, а Иризис изтича след тях, за да провери Ниш. Той спеше, ненаранен.