Русата жена се върна на кърмата, извади хедрона от контролера, замени го с индикатора си и се зае да захранва ротора. Въздухоплавът се понесе напред. Спускаше се плавно, защото под изкривената кръпка тихо излиташе газ.
— Сега накъде? — обърна се тя към Флид. — С тази флотилия, стояща между нас и сушата, не смея да се отправя на юг или на запад. Ако те разполагат с други въздухоплави или бъдем принудени да се приземим, ще ни заловят. А не можем да се върнем и към Снизорт.
Следобедното слънце хвърляше ивици върху едната буза на скрутатора. Преди той бе изглеждал изпит, но сега представляваше жив скелет с опъната над костите кожа. Флид стисна зъби, очертал движенията на мускулите си.
— Северозапад — реши накрая той.
— Към Мелдорин? — невярващо каза Иризис. — Но той се намира под контрола на лиринксите.
— Ние сме бегълци от закона. На Лауралин не съществува място, където бихме могли да се скрием. Скрутаторите биха ни открили навсякъде. Трябва да отидем на единственото място, където те няма да посмеят да се доближат, и да си опитаме късмета с лиринксите. Което ми напомня — как протече мисията в Снизорт?
Струваше ѝ се, че това приключение е протекло преди цяла вечност. В първия момент тя не разбра за какво говори скрутаторът.
— Започна добре, сър…
— Нима? — остро каза той.
Това не бе начинът, по който тя си бе представяла срещата им. Двамата бяха другарували дълго. Иризис се бе радвала да го види и бе очаквала, че той ще ѝ отвърне със същото. Изглежда бе очаквала прекалено много. Флид все още си оставаше най-напред скрутатор и чак после човек.
— Успяхме да открием едно от плътоформираните им създания — новородено.
— Но? — рече Флид.
— Лиринксите ни нападнаха по пътя и то бе убито. Те бяха избили всички плътоформирани създания, преди да избягат. За малко не убиха и нас. Изгубихме шестима от войниците си, а Фин-Мах и Флангърс бяха ранени лошо. Само Мас остана невредим, но той не се намираше край нас, когато имаше сражения.
— Не му позволявам да влиза в бой, освен ако не му се налага да защитава живота си — каза скрутаторът. — Мас е прекалено ценен. А втората цел?
— Втора цел, сър?
— Финадрът. Видях Мас преди битката в Скитални и той каза, че сте намерили един.
— Така беше…
— Какво стана?
— Престоят не му понесе, сър. Сторихме всичко по силите си. — Тя го отведе в ъгъла на каютата и изпод една пейка извади торбата с финадра.
Той я отвори. Финадрът се бе разложил в мазна смес, отделяща силна и месна миризма на говежди бульон.
— Жалко — рече Флид и я захвърли.
Иризис се вторачи в него. Това ли беше? Той изобщо не се интересуваше. Обзе я остър гняв.
— Благодаря ти за усилията, Иризис — саркастично каза тя. — Следващия път, когато се изгубите, дърти негоднико, се спасявайте сам.
— Не исках да… — поде Флид.
Тя вече му бе обърнала гръб.
Ниш все още спеше, свил крака, отпуснал глава върху ръката си. Той изглеждаше съвсем млад. Иризис го наблюдаваше мълчаливо и размишляваше. Знаеше, че го иска, но дали той щеше да поиска нея? И в двата случая тя се радваше, че кратката ѝ връзка с Флид вече бе приключила. Тя зави механика и го остави да си почива.
Въздухоплавът бе уловил ветрец и се движеше по-бързо. В рамките на час те оставиха враговете зад себе си и се понесоха над пусто, мъгливо море.
— Не можем ли да увеличим скоростта? — каза изникналият край нея Флид. — Ако застана на кърмата и започна да духам, ще се движим по-бързо.
— Ами вървете — хладно отвърна Иризис.
Скрутаторът не отговори. Той изглеждаше ужасно.
Иризис се разкая. Тя нямаше как да знае какво е преживял.
— Наред ли е всичко, Ксервиш?
— Съжалявам. По-рано не исках да прозвуча като неблагодарник. Последната седмица и половина…
— Изглеждате като човек, който не се е хранил през цялото това време.
— Не е далеч от истината. — Флид се загледа в балона. — Все още губим газ. С тази скорост ще бъде истинско чудо да достигнем земя.
— Как е Инуи?
— Кой?
— Пилотът.
— За пръв път виждам човек, докоснал се до антрацизма, да оцелее.
— Ще може ли да продължи да изпълнява задълженията си?
— Само ако искаш да я убиеш — рече скрутаторът.