— Тогава се заемете вие. — Тя му отстъпи лоста.
— Нямам представа как се управляват тези машини! — извика Ксервиш Флид.
Тревогата в гласа му я развесели.
— Тогава най-добре започвайте да духате. — Иризис се отправи към каютата.
Инуи лежеше върху пейката. Очите ѝ бяха почервенели като домати. Устните ѝ се белееха като смачкана хартия, а ноктите ѝ тъмнееха. Кожата ѝ бе придобила белия цвят на оттеглила се кръв.
— Помислих, че ще умреш — каза Иризис и взе дребната ѝ ръка.
— Исках — шумолящо прошепна Инуи. — Това е единственото, което ми остава.
— Ти спаси всички ни. Спаси скрутатора. Изпълни дълга си.
— Не можах да спася близките си. — Тя се извърна към стената.
— Не мисля, че Съветът би ги наранил.
— Никога вече няма да видя децата си.
Как можеше Иризис да отговори на това? Тя погали Инуи по косата, а после се върна край лоста и ускори въртенето на ротора, макар и с цената на изтощение. Без обучение и специално настроен към нея контролер, пилотирането бе изключително тежко. Поне попътният вятър се бе усилил, макар че Мелдорин все още не се виждаше. Сигурно се намираше на поне един ден полет — ако газът не излетеше преди това.
Иризис се облегна на платнената стена и затвори очи. Струваше ѝ се, че е будувала цяла седмица. Във всеки случай тази нощ нямаше да спи.
Флангърс и Мас бяха опънали въжена стълба между перилото и долната част на балона, с която по-лесно да демонтират повредения генератор. Войникът отстраняваше ръждясалите щифтове, които го крепяха.
— По-внимателно — извика Иризис. — Да не създадеш искри.
— В него няма желязо — каза Флангърс.
— Ами в чука и кернера ти?
Той се ухили глуповато. Идиоти, помисли си жената.
— Все още губим височина — обърна се Иризис към Фин-Мах, която стоеше на прага на каютата и разглеждаше картата в ръцете си. — По-добре да открием място за приземяване. Газът няма да ни държи още дълго.
— Обърни на север. Недалеч от позицията ни има риф и островчета.
— Не звучи много обещаващо. — Иризис насочи въздухоплава в новата посока.
Час по-късно, когато тя едва се държеше на крака, зърна вълни да се разбиват в подземни скали.
— Не виждам суха земя — рече високата жена.
Фин-Мах се бе покатерила на покрива на каютата и насочваше далекогледа си.
— Наляво.
Иризис отправи машината натам. Не след дълго се натъкна на платформа от черна скала, покрита с маслиненозелена морска трева. Тази твърд се издигаше само на малко повече от лакът над морето и бе обсипана с локви и наводнени ивици. Нямаше никаква суша.
— Това ли е най-доброто, с което разполагаме? — отвратено възкликна тя. Вятърът непрекъснато блъскаше въздухоплава, а Иризис не разполагаше с нужния опит, за да го овладява. Тя се насочи към един плосък участък, но не уцели. Машината се отпусна с трясък, натъквайки се на една от хлътнатините. През платнения под започна да се процежда вода.
— Издигни! — кресна Флид, защото към тях се носеше вълна. — Следващата вълна…
— Зная, зная.
Въздухоплавът не можеше да се издигне, разбира се, защото газогенераторът вече не бе свързан. Иризис силно завъртя ротора, за да премести машината върху по-висок участък. Куките бяха изхвърлени отвъд борда, изопнаха се и със съпротивлението си спряха въздухоплава. Високата жена пусна лоста и изтощено се отпусна върху наклонената палуба. Бе грохнала.
— Какво ще стане, когато дойде приливът? — попита Флангърс.
— Мъгливото море не е достатъчно голямо, за да има прилив — отвърна Ейрин Мас.
— Да оправяме проклетията и да се махаме — остро каза Флид. — Достатъчно време прекарах в това отвратително море.
— Ще трябва вие да го направите — обади се Иризис. — Аз съм изцедена.
— Не може да е толкова трудно — каза скрутаторът.
Флангърс му хвърли неразгадаем поглед. Той и Мас опънаха куките, за да изправят палубата, а после отнесоха генератора на предната палуба и започнаха да го разглобяват.
— Някой знае ли как функционират тези неща? — долетя гласът на Флид.
— Предполагам, че Иризис би могла да го разгадае — каза Флангърс.
— Тя е изтощена. Разглобете го и разгледайте. И не трошете нищо.
— Това накъде се отвинтва?
— Изобщо не се отвинтва, маймуно — весело каза скрутаторът.
— Виж…
Иризис с удивление осъзна, че тримата се забавляват. Макар че глъчката бе добронамерена, тя я изнервяше. Мъже! Тя безшумно слезе на брега. Притежателка на гениално умение, Иризис не можеше да понесе да слуша аматьорските им коментари.