Високата жена закрачи към отсрещния край на скалната платформа. Мехурчетата на водораслите пропукваха под краката ѝ. Навсякъде около нея се разгръщаше вода. Иризис приседна на скалата, но и това се оказа уморително. Затова тя легна по гръб. Течна студенина започна да се процежда през дрехите ѝ, само че занаятчията бе прекалено изморена, за да помръдне. Болеше я, че Флид не оценява усилията, които всички те бяха хвърлили в търсенето му. Дори и с настоящата си умора тя можеше да поправи приспособлението, но умишлено остави скрутатора да се опитва. Когато той се провалеше, може би щеше да осъзнае ценността ѝ.
Тя търпя некадърните им приказки още десет минути, сетне отвори очи и видя струпващи се в небето мрачни облаци. Вълна се разби близо до нея и Иризис с мъка се изправи на крака. Това островче не предоставяше никаква защита срещу стихиите — и най-слабата буря щеше да залее платформата. Достатъчно силен вятър можеше да ги отвее. Чакала достатъчно, жената закуца обратно към въздухоплава.
— Дръпнете се, леваци. Не виждате ли, че се отваря така? — Тя завъртя корпуса и дръпна. Механизмът изщрака. Двете половини се отделиха.
Иризис положи частите върху платнището, разгледа ги и продължи:
— Ето къде е проблемът. Кристалът, влагащ енергия в механизма, е бил натрошен от удара. Ще сложим друг и сме готови.
Не се оказа толкова просто, разбира се. Не разполагаха с резервни кристали.
— Имахме резервен — каза Инуи с отпаднал глас, — но по пътя към Снизорт един от другите въздухоплави разви проблем, така че трябваше да го дадем на неговия екипаж.
— И няма никакви други кристали? — попита Флид.
— Само хедронът в резервния контролер. Но той няма да съвпадне.
— Ами моята кристална игла? — каза Фин-Мах.
— Тя въобще няма да свърши работа — отвърна Иризис, без да повдига глава. — Ще трябва да оформя резервния хедрон. А това няма да е никак лесно без подходящи инструменти.
След час напрегната работа, през което време буреносните облаци се струпаха още по-близо, Иризис успя да подготви кристал със сносна форма, който изпробва с помощта на индикатора си:
— Далеч от идеален, но повече не мога да направя.
Флангърс бе изправил огънатата част от корпуса (бе го сторил в другия край на острова, за да не се опасява от искри). Иризис инсталира кристала и отново сглоби корпуса. Войникът и Мас се покатериха и поставиха приспособлението обратно на мястото му, после наляха морска вода. Междувременно балонът бе спаднал съвсем.
Иризис затаи дъх, докато задействаше генератора. Газотворителят се разклати и започна да съска по обичайния начин.
Междувременно морето се бе развълнувало. Вълните се разливаха над платформата и блъскаха привързаната гондола. Бе изникнал силен вятър, който често разклащаше платнището. Трябваше да измине дълго време, преди въздухоплавът да започне да се повдига. Когато най-накрая започна да набира височина, сто дължини се оказаха предел.
Бегълците се отправиха на северозапад, прекосявайки южното крайбрежие на Мелдорин по обяд на следващия ден. Иризис бе очаквала да зърне купища лиринкси, но в далечината се рееше единствено морски орел. От лявата им страна се издигаше отдавна изоставен пристанищен град — насред улиците му растяха дървета. Напред ги очакваше планинска верига, която въздухоплавът не би могъл да прекоси.
— Заобиколи я на изток — рече Флид, стискащ свита карта в едната си ръка.
— Ще трябва да се приземим — каза Иризис и потърка подпухналите си очи. — Не мога да продължа още дълго без сън.
— Нямам намерение да спираме тук. Ако не се лъжа, наблизо има лиринкски град.
— Нощта ще бъде тъмна. — Високата жена погледна към гъстеещите облаци. — Да летим в тъмното на такава височина ще бъде не по-малко рисковано.
— Налага се да поемем този риск. Постарай се да останеш будна колкото се може повече.
Беше се стъмнило изцяло, когато те отминаха източния край на планината и поеха отново към северозападния си курс.
— Какво има пред нас? — попита Иризис.
— Равнини, гора, мочурища, още гора, още поля и, накрая, пустиня.
— И лиринксите контролират цялата тази територия?
— По-голямата част от нея — продължи Флид. — Тъй като не обичат водата, предпочитат да се държат настрана от блатата.
— Все пак не виждам с какво ситуацията ни се е подобрила.
— На остров Мелдорин има създания, от които дори лиринксите се страхуват.
— Каква утеха. И къде отиваме?