— Никога не съм очаквал, че ще го кажа — отвърна Ксервиш Флид, — но ерата на скрутаторите отмина.
— Но кой ще управлява света?
Въпреки всичко, което бяха преживели, Иризис не гледаше на себе си като на революционерка. Тя вярваше в наличната система, макар и дефектна.
— Не зная. Проблемът с тираните е, че малцина от тях са добронамерени. Властта покварява, а повечето от онези, стремящи се към нея, са вече покварени. Това е главният проблем: да заменим Съвета, без да влошим нещата.
— Ами вие, сър?
— Аз не проявявам интерес към подобно нещо, Иризис.
— Чувала съм, че единствените хора, подходящи за висши позиции, са онези, които ги отричат.
— Подходящ парадокс.
Той замълча и Иризис не му зададе повече въпроси. Всичко това бе прекалено смущаващо.
По пладне забелязаха дървета в далечината и воден отблясък.
— Орист — каза Ейрин Мас.
Пред тях на северозапад се простираха езера, мочурища и блатисти гори.
— Къде отиваме, Мас? — попита Иризис.
— Не зная — отвърна съвършеният шпионин, което също я притесни.
След известно време от лявата си страна тя различи бреговата линия. Отвъд нея на запад блестеше Западният океан.
— Предполагам, че няма да прекосяваме океана? — обърна се Иризис към Флид. — Защото балонът отново изпуска газ. — Макар че газотворителят работеше непрекъснато, отново бяха започнали да губят височина.
— Няма. — Ксервиш Флид скръсти ръце пред костеливата си гръд.
— Тогава не трябва ли да потърсим място за нощувка?
— Вече съм си набелязал място.
— Не знаех, че и по-рано сте посещавали Мелдорин.
— Не е имало нужда да знаеш.
— Иска ми се да ми кажете какво става!
През последните няколко седмици Иризис бе почувствала, че контролира живота си. Появата на Флид и влудяващата му мълчаливост бяха объркали всичко. Това не ѝ харесваше.
— Ще го сторя. Когато и самият аз разбера.
Той ѝ обърна гръб и се отдалечи. Иризис го последва към задната част на въздухоплава, където пилотът седеше в сгъваем стол и равнодушно стискаше лоста.
— Как се чувстваш, Инуи? — рече Флид.
— По-добре, но пръстите ме болят. — Тя погледна почернелите си нокти.
— Вероятно ще изгубиш ноктите си, но впоследствие те ще поникнат отново.
— Няма значение. Вече нямам съпруг, който да им се възхищава.
— Стига да е по силите ми, отново ще видиш семейството си. Обещавам ти — каза скрутаторът.
Инуи тихо възкликна и се изчерви. Тя стисна лоста, а другата си ръка скри в джоба.
— Какво мога да направя за вас, сър?
— Бих искал да пристигнем преди здрачаване. Би ли могла да увеличиш скоростта? — Той сравни картата с отместващия се под тях пейзаж. — И малко по-наляво.
Роторът започна да се върти по-настойчиво и въздухоплавът пое по новия си курс. Иризис се облегна на борда и се загледа в стрелващите се езера и блата. Щом Флид бе решил да пази замисъла си в тайна, нищо на света не бе в състояние да го принуди. Вероятно той си имаше причини.
Ниш изникна до нея, потриващ очите си.
Искаше ѝ се да скочи и да го прегърне, но се ограничи до приятелско потупване по рамото. Тя притежаваше търпение.
— Как е главата?
— По-добре. Какво стана? Не помня да съм заспивал. Цял ден ли съм спал?
Тя се засмя облекчено.
— Ти падна и си удари главата в дървената рамка. Точно след като ви спасихме.
Механикът погледна натам.
— Как е възможно това? — Той пребледня. — Роторът…
— Въздухоплавът се издигаше рязко. Ти падна и се хлъзна по палубата.
— И съм се ударил?
— Спа два дни и половина.
Крил-Ниш прокара ръка през косата си и потръпна.
— Това обяснява зверския глад.
— Искаш ли нещо за ядене? Боя се, че имаме само супа, и то…
— Супа! — възкликна Хлар.
Иризис разтълкува погрешно реакцията му.
— Съжалявам, но проклетият Флид…
— Бързо я давай насам! — Той я хвана за ръката.
— В камбуза е. Ела.
Жената го заведе до тясна стаичка зад каютата. Помещението бе съвсем дребно. С протегнати ръце тя можеше да докосне стените му.
— Тук не можем да готвим нищо, разбира се, заради газа, така че ще трябва да я ядеш студена…
Ниш я избута, откачи един черпак, загреба и го наклони над устата си.
— Екстра е — промърмори с пълна уста механикът.
— Изцапа си лицето — отбеляза Иризис, бършейки бузата му с ръка. Двамата не се бяха виждали от миналата зима, когато той бе напуснал фабриката с един от първите балони. Механикът ужасно ѝ бе липсвал.