— Толкова съм гладен, че съм готов да пъхна глава в котела и да го почистя с език.
— Супата не е чак толкова вкусна…
— Знаеш ли с какво се хранехме на острова?
— Риба? Миди? Птичи яйца?
— Нямаше никакви ракообразни, а от мидите имам лоши спомени. За девет дни не уловихме нито една рибка. Нямаше нищо за ядене — нито змии, нито гущери, нито яйца. Даже червеи нямаше.
— И как сте оцелели?
— На диета от водорасли и каишова супа.
— Каишова супа?
— Нарязахме колана ми на ивици и ги пуснахме да врят около десетина часа. Накрая пак имаше вкус на варена кожа. После се канехме да изядем смрадливите ботуши на Флид. И ако мислиш, че съм бил нетърпелив да вкуся…
— Придобих представа — бързо го прекъсна тя. Това обясняваше повишената избухливост на скрутатора. Гладът не предразполагаше към любезност.
Крил-Ниш се съсредоточи над храненето, а Иризис го наблюдаваше мълчаливо. И размишляваше за променения му вид. Той не приличаше на младежа, който бе напуснал завода. Дори се различаваше от онзи Ниш, когото бе срещнала за малко при аахимите.
— Много се радвам да те видя отново, Ниш — неочаквано каза тя. И импулсивно го прегърна.
Механикът отмести черпака, за да не накапе гърба ѝ, и обърса уста.
— Аз също, Иризис. Струва ми се, че съм изживял цял един живот след фабриката. А от това, което ми каза скрутаторът, ти също не си си губила времето. — Крил-Ниш се отдръпна, за да я огледа. — Изглеждаш…
— Как? — подкани го тя, когато паузата се проточи. — Остаряла? Погрозняла? Посърнала?
— Изглеждаш както преди, само че в засилена степен.
— Много благодаря за комплимента — каза Иризис, преструвайки се на ядосана. — Всъщност…
— Имам предвид като човек. Изглеждаш по-уверена, още по-решителна и… удовлетворена от себе си.
— Само ако знаеше! — възкликна тя. — В известен смисъл наистина открих удовлетворение. Животът ми никога не е съдържал толкова несигурност, аз съм бегълка, заплашвана от смъртна присъда, екзекуцията ми несъмнено ще бъде отвратителна, и все пак… Ниш! — Тя отново го прегърна. — Възвърнах си таланта. Вече не съм измамница. Чувствам се почти щастлива.
— За мен ти никога не си била измамница, Иризис.
— Но в собствените си очи бях. — След кратък размисъл тя каза: — А ти как си, Ниш? Изглеждаш променен. Нямаш нищо общо с мъжа, който ни напусна миналата зима.
— С момчето — презрително каза той. — Тогава още не бях мъж. Да, промених се. Преживях достатъчно приключения за десет нормални живота.
— Имало е полза. — Иризис го огледа. — Станал си красавец. Брадата ти ми харесва.
— За предпочитане е пред ежедневното остъргване на лицето. — Механикът също я погледна. — Ти изглеждаш по-смайващо от всякога. Изглеждаш в разцвета на красотата си.
— За известно време имах нов любим, и то самият скрутатор. Но сега това е минало. — Тя още не бе казала на Флид. Надяваше се, че той ще го приеме добре.
— Когато Флид дойде да преговаря с Витис, си помислих, че между вас има нещо. Какво друго?
— Аз също преживях известни приключения. Няколко сблъсъка с баща ти, посещения в снизортските подземия… такива неща.
Механикът се облегна на стената.
— Цяло чудо е, че не сме се сблъскали. Разкажи ми.
— Предпочитам най-напред да изслушам твоята история, ако нямаш нищо против.
Приседнал на левия борд с лице към кърмата, Ниш с радост започна да разказва. Иризис стоеше с лице към него. Тя слушаше мълчаливо до момента, в който той не спомена за бременната Юлия.
— Не си знаел? — невярващо го прекъсна тя.
— Никой не ми бе казал, а тя носеше широка дреха. Как можех да разбера? Въпросът е, че я разочаровах. И сега си плащам за това.
Ниш продължи историята си: нападението над поляната, глупавата му постъпка с унищожаването на въздухоплава, ужасяващата смърт на Мюли, бягството на Юлия и последвалата му мъка.
Иризис виждаше, че той не скрива нищо. Тя взе ръката му, зарадвана от факта, че бе скрила истинските си чувства. Точно сега Ниш не бе в състояние да изслуша подобни неща. Изглежда щеше да ѝ се наложи да почака повече и да бъде по-внимателна. Във всеки случай Юлия въобще не бе подходяща за него. Надали перцепторът и Ниш някога щяха да образуват семейна двойка.
Тя потисна ревността си.
— Сигурно си страдал много.
— Изгубих много. Включително детето, което никога няма да видя. Именно това ми беше най-трудно.