— Значи не знаеш нищо за нея?
— Сякаш е изчезнала от лицето на земята. Тя ме мрази, Иризис, макар че случилото се бе нещастен случай. Беше тъмно, стори ми се, че той я напада. Мюли сам се натъкна на ножа. — Думите му го задавиха.
Иризис го притисна към себе си, обгърнала с ръце мускулестото тяло.
— Не е нужно да се оправдаваш пред мен — тихо каза тя.
— Но ще трябва да нося този спомен до края на дните си. Колко ми липсваше, Иризис.
— Ще ми разкажеш ли и останалото?
— По-късно. А къде се намираме сега?
— Отправили сме се към западната част на остров Мелдорин.
— Мелдорин! — извика Ниш и се огледа, явно с очакването да види кълба от лиринкси. — И накъде сме се отправили?
— Нямам представа. Знаеш слабостта на Флид към мистериите.
От лявата им страна слънцето потъваше в океана. Последната светлина на деня гаснеше бързо, но не и преди да освети с последните си лъчи стените на огромна крепост. Те бяха черни, дори по-черни от обкръжилата ги сенчеста гора. Зад крепостната стена започваше двор, сред който се издигаше замък с двувърхи кули.
— Това ли е крайната ни цел? — обърна се Крил-Ниш към Флид, който минаваше край тях.
— Да. — Скрутаторът му хвърли непроницаем поглед. — Виждам, че най-сетне си се наспал.
Ниш не обърна внимание на подмятането. Вече бе свикнал с начина на изразяване на Флид, а и конкретният тон почти бе съдържал привързаност.
— Това не е ли лиринкска крепост?
— Принадлежи на по-древна мощ. — Флид продължи към пилота. — Премини отвъд стената, Инуи, и се спусни в двора край онази кула. Виждаш ли я?
— Да. — Гласът ѝ прошумоля като откъсната страница, падаща към пода.
Въздухоплавът премина крепостната стена. Никъде не се виждаха пазачи, затова Инуи насочи машината направо към двора, където я приземи съвсем меко. Роторът бавно забави въртенето си и утихна, газотворителят се смълча.
Иризис отново бе споходена от тръпки.
— Това място не ми харесва. Къде сме?
— Това е единственото място в Мелдорин, където скрутаторите никога не биха ни открили. Дори лиринксите не се осмеляват да идват тук. Това е древната аахимска крепост Физ Горго.
Някъде в крепостта зазвъня нестихваща аларма.
Деветнадесет
— Физ Горго! — възкликна Ниш. — Това не беше ли крепостта на великия мистик Игур, за когото се споменава в Сказанието за огледалото?
— Да — отвърна Флид и неспокойно изпука кокалчетата си.
— В чие владение се намира сега?
— Предстои ни да узнаем. Ниш, покатери се върху каютата и свали кръпката.
— Какво? — извика механикът.
— Просто го направи, и то бързо — просъска скрутаторът. — Иначе враговете ще закусят с бъбреците ти.
Иризис реши, че скрутаторът си е изгубил ума. Очевидно Крил-Ниш бе споходен от същата мисъл, но той изпълни поръчението и скочи обратно. Газът шумно започна да изскача от откритата цепнатина. След няколко минути балонът бе спаднал, разкривайки скелета на обгръщащите го дебели жици. Гондолата леко се наклони сред скърцане на чакъл.
Ниш понечи да се изкатери вън.
— Остани тук — тихо каза Флид.
Те зачакаха. Наоколо цареше тишина. Не се чуваха птици или щурци. Дори листа не шумоляха.
Косъмчетата по врата на Иризис настръхнаха.
— Някой ни наблюдава — прошепна тя, без да осъзнава на какво дължи усещането си.
— Мълчи.
Погледът ѝ бе привлечен към горната част на двувърхата кула. Не, не там. Тя плъзна очи по каменните блокове и откри мястото. То се намираше малко над средата на кулата: оголен балкон без покрив или перила. Някой — или нещо — стоеше там, но жената не можеше да го различи с подробности.
Някакво светещо кълбо припламна, осветявайки фигурата в гръб. Тя бе много висока, хуманоидна, но обвита в шинел, който се спускаше до пода.
— Които и да сте, вървете си откъдето сте дошли. Посетителите не са добре дошли тук.
Това беше човек, мъж с улегнал и властен глас, съдържащ значително количество стоманени нотки. Той беше господар, който не подлежеше на убеждаване.
— Аз съм Ксервиш Флид, сър — почтително извика скрутаторът. — Скрутатор на Ейнунар…
— Тогава ти предстои дълъг път към дома, скрутаторе. Поеми го веднага. Не си добре дошъл във Физ Горго.
— Бих го сторил, сър, но, както сам виждате, въздухоплавът ни е повреден и не може да бъде поправен днес. Моля да ни разрешите да останем до сутринта.
Мъжът леко се раздвижи.