— Лишен съм от снизхождение и всички останали форми на човешка слабост — студено каза той. — Махайте се с все противната си машина.
— По-рано от двадесет и четири часа тя не може да помръдне, сър. Ако трябва, ще си идем без нея. Ако желаете сам да я прегледате…
Силуетът се извъртя, светлината угасна. Затръшна се врата.
— Говорете само ако той се обърне директно към вас — посъветва Флид през рамо. — Ако го стори, отговаряйте само с да или не. Не се впускайте в словоизлияния.
Пред тях, над няколко стъпала се издигаха огромни врати, през които гондолата на въздухоплава спокойно би могла да премине напречно. Дверта разтвори крилете си. Дворът бе залян с ярка светлина. Сега можеше да се види, че той е павиран с черен камък. Никъде не се виждаха живи прояви. Нито една тревичка не никнеше зад тези стени.
Мъжът се приближи, развял дрехата си. Падащата зад него светлина го караше да изглежда двойно по-едър. Той прекрачи прага и слезе до въздухоплава.
— Слезте!
Бегълците се прекачиха през борда, за да се скупчат в подножието на стълбището. Домакинът се обърна да огледа машината, при което светлината падна под нов ъгъл отгоре му. Той не бе гигант, но пак бе едър и със снажни пропорции — имаше широка гръд, тесни бедра и дълги, мускулести крака. Лицето му бе издължено, със сурови черти, обгърнато от дълга коса, сребрееща на слепоочията. Очите му бяха мразовитосиви. Под черния шинел носеше сива риза, сиви панталони и бледосиви ботуши.
Той се качи в гондолата, където огледа структурата ѝ, контролера, скъсания балон. Накрая насочи вниманието си към газотворителя. По време на излизането му Иризис забеляза, че движенията му са някак сковани, сякаш го измъчваше старо нараняване.
— Много добре — каза той. — Разрешавам ви да останете до сутринта. Още призори ще започнете поправките, за да си вървите. — Домакинът пое нагоре по стълбите, но на прага се обърна. — Донесете ми това устройство. — Пръстът му посочи газогенератора.
— Веднага, сър — рече Флид, правейки знак на Иризис и Флангърс. — Ще желаете ли да разгледате и контролера?
— С неговия модел съм запознат — отвърна мъжът и изчезна вътре.
Бегълците събраха багажа си.
— Най-добре вземете и храната — каза Флид. — Той не изглежда особено гостоприемен.
Мас се погрижи за припасите, включително и еленския бут. Ниш и Флангърс пренесоха генератора, а малката Инуи пристъпваше зад тях, гушнала контролера си — той бе неин любим, близък и семейство. Единствено връзката с него ѝ даваше сили да продължи.
Иризис грабна торбата си и ги последва. Физ Горго бе мрачно място, с масивен строеж, но неприветливо. По стените не висяха гоблени, никакви килими не красяха подовете. Всички мебели бяха изключително простовати. Коридорът бе просторен и висок, стаите споделяха обширността, но бяха украсени единствено с древни символи, вложени в стените. И бе студено. Иризис си припомни завода, в който бе прекарала по-голямата част от живота си.
След като прекосиха почти половината коридор, домакинът им спря пред една отворена врата.
— Можете да нощувате тук. Има печка. Вода си изтеглете от малката цистерна с помощта на проклетото си приспособление. Приятна вечер. — Той кимна формално.
Иризис влезе последна. Това ѝ предостави възможност да го огледа. Мъжът изглеждаше на средна възраст, но запазен.
Домакинът улови погледа ѝ и се обърна, за да я огледа от глава до пети. Тя дръзко го погледна в очите, докато минаваше край него. Знаеше, че очите му са се задържали и след отминаването. За момент бе забелязала странен, почти печален поглед от негова страна, но той бе траял само миг.
Флид се засмя.
— С него няма да успееш.
— Изобщо нямам намерение да успявам, както очарователно се изразихте — ледено отвърна тя.
— Кой е той? — попита Мас, нарушавайки дългото си мълчание.
— Хайде сега — укорително рече скрутаторът. — Искаш да ми кажеш, че най-добрият ми шпионин не знае?
Ейрин Мас изглеждаше объркан.
— Никога не съм работил на Мелдорин.
— Не познаваш ли Историите, човече?
— Но…
Обади се Ниш:
— Това несъмнено трябва да е лорд Игур, велик гадател, за когото се споменава в няколко сказания, включително онова за Огледалото. Смятах, че той е умрял отдавна.
— Не си бил единствен — рече Флид. — В края на това сказание той е изчезнал — преди около двеста години — и оттогава не е бил виждан. Всички са сметнали, че е мъртъв. Почти всички.
— Но защо се е върнал в това противно място? — каза Иризис. — Разполагал е с цял Сантенар.