Выбрать главу

На зазоряване бегълците се отправиха към въздухоплава, за да започнат поправките.

— Работете бавно — каза Флид. — Не искаме да си тръгнем днес.

Макар да се бавиха колкото можеха, балонът бе поправен още преди пладне. Инуи прикачи контролера си, а Флид изпрати Ниш при Игур, за да вземе газотворителя.

Крил-Ниш отиде в стаята в края на коридора. Там домакинът седеше на масата и пишеше. Сглобеният генератор се намираше до него.

— Вземи го — каза Игур, без да вдига очи от скърцащото перо.

Механикът плахо се пресегна и с две ръце повдигна тежкото устройство. Докато се обръщаше да излезе, домакинът каза:

— Ти си Крил-Ниш Хлар, оръжеен механик, син на Джал-Ниш Хлар. Животът ти се намира на кръстопът. Жените са били най-голямата ти слабост. Смяташ, че липсата на смелост е моят най-голям недостатък.

Ниш се изчерви.

— Простете, сър. Снощи бях изморен, гладен и изплашен. Понякога говоря без да мисля.

— Поне си честен — неохотно каза Игур. — Остави генератора за момент. Крил-Ниш, защо си тук?

Ниш го остави върху масата и разтри ръце.

— Скрутатор Флид ни доведе, сър. Не зная основанията му, макар че той търси помощ, която не може да открие другаде.

— В това няма нищо изненадващо. Той е низвергнат и преследван ренегат.

— Скрутаторите са глупаци, сър, които не…

Черните вежди се свъсиха.

— Кой ти е дал правото да съдиш могъщите, механико нищожен? — прогърмя Игур.

Някога Ниш би се свил, но сега той не трепна.

— Не съм сляп, сър. След като сте слушали разговорите ни, трябва да знаете, че съм виждал много велики и ужасни дела из целия свят. Покойният ми баща…

— Искаш да кажеш, че Джал-Ниш Хлар е мъртъв?

— Той бе убит в мащабно сражение с лиринксите преди няколко седмици. Убит и изяден.

— Тук съм изолиран — каза Игур. — Новините достигат до Мелдорин бавно, ако изобщо достигнат.

— Аз съм отдаден на дълга син, сър. Скърбя за баща си, макар той да беше зъл човек, готов на всичко, за да получи място в Съвета на скрутаторите. Не се поколеба дори да се отрече от сина си.

Игур се раздвижи при тези думи, затова Ниш накратко разказа осъждането си.

— Прежестоко наказание за един син, дори и за син, сторил подобна грешка. — Игур преценяващо огледа Ниш. — Но пък от подобни качества би имало нужда за спечелването на тази безкрайна война.

— При цялото ми уважение, сър, не съм съгласен. Неприятно ми е да кажа, че баща ми бе покварен, подобно на мнозина от Съвета, включително и председател Гор. Скрутаторите отдавна можеха да са спечелили войната, но я използват като средство да запазят властта си.

— Разкажи ми повече, механико.

Изглежда Игур проявяваше по-голям интерес към външния свят, отколкото твърдеше. Той разпитва Ниш почти час, много неизчерпателно от всички разпити, на които го бяха подлагали Флид, Витис и дори баща му. Което бе изненадващо, след като Игур се криеше от света.

Най-сетне Флид дойде, за да установи причината за забавянето на механика. Игур го освободи и двамата понесоха генератора обратно. Ниш се чувстваше изцеден.

— Изглежда го беше ударил на сладки приказки — каза скрутаторът след неловка пауза. — Ако не се лъжа, заръчах ви да говорите колкото се може по-малко.

— Ако вие сте в състояние да мълчите под разпита му, значи сте по-достоен мъж от мен — тросна се Ниш. И побърза да добави: — Което, разбира се, е така.

— Разбира се — засмя се скрутаторът и не каза друго.

Генераторът бе монтиран обратно. Напълниха и бъчвата му с вода, към която прибавиха малко сол. Ксервиш наклони глава към небето.

— Ще спрем да обядваме. Не искам да приключим прекалено бързо.

— Малко вероятно — каза Иризис. — Изпразненият балон ще се напълни почти след десет часа.

— И все пак.

Бегълците обядваха под пладнешкото слънце, когато Игур изникна на стълбите.

— По-добре се размърдайте — каза той. — Искам по здрач да ви няма.

— Не виждам как бихме могли — рече Флид. — Нужни са ни…

— Това си е ваш проблем. — Игур се обърна. — И щом си идете, не споменавайте за мен.

— Какво ще правим? — попита Иризис, когато той си отиде.

— Нямам представа.

Веднага щом Инуи насочи енергия към газотворителя, последният изпищя пронизително и започна да съска шумно.

— Този звук не ми харесва — рече Иризис, но проверката ѝ установи, че генераторът работи отлично. Тя оповести това и намръщено се загледа в механизма. — Всъщност…