— Какво? — нетърпеливо се обади Флид.
— Генераторът работи по-добре от преди. Изглежда той е внесъл някакви подобрения.
— Проклетник! — Скрутаторът започна да се разхожда гневно из двора.
Час преди здрач балонът се бе издул.
— Товарете багажа — изфуча Ксервиш Флид. Бе раздразнен не само заради факта, че Физ Горго бе представлявал последната му надежда, а и защото Игур бе разговарял насаме с Ниш, Иризис, Мас, Фин-Мах, Флангърс и дори малката Инуи, но отказваше да говори с него самия. Скрутаторът се чувстваше обиден.
— Трябва да направя нещо — продължи той. — Това е последният ни шанс.
— Ами ако… — поде Иризис. — Не, това няма да свърши работа.
— Кое? — тросна се скрутаторът.
— Ако разговарям отново с него? — тихо отвърна занаятчията.
— И какво ще му кажеш? Той е на повече от хиляда години. Чул е и е видял всичко.
— Ако е прекарал последните двеста години тук, сам… може да не е виждал определени неща дълго време.
— Какво имаш предвид?
— Сещате се.
— Така да бъде. Не съм способен да сторя нищо, за да го привлека на своя страна, така че щом си решила да го съблазняваш…
— Нямах предвид това — студено отвърна Иризис. — За каква ме вземате?
Флид изглеждаше смутен.
— За човек, който изглежда не притежава поквареността на скрутатор.
— Ще приема това като извинение, но не очаквайте, че отново ще топлите леглото ми.
— Усещах, че това е приключило. Предполагам новата грейка се казва Ниш?
— Нямам представа за какво говорите — невинно заяви тя.
— О, не се съмнявам! Ще дойда с теб. Имам идея — каза Флид. — И ако се измъкнем от това място, няма да споменаваш нищо за нещата, които ще чуеш сега.
— Разбирам — рече Иризис, макар да нямаше представа за какво говори той.
Игур не беше в стаята си, но по време на обиколката на първия етаж жената дочу стъпките му върху стълбите на предната кула.
Домакинът подаде глава над перилата.
— Не е нужно да се сбогувате или да ми благодарите. Просто вървете.
— Първо трябва да говоря с вас — поде Флид. — Скрутаторите губят войната и…
— Някъде винаги бива губена война — безразлично каза Игур.
— Трябва да ни помогнете! — възкликна Ксервиш. — Съдбата на човечеството…
— Не ме е грижа нито за войната ви, нито за вас самите, скрутаторе. Ти се натрапи непоканен, саботира летящата си машина, за да се сдобиеш с предлог да останеш, а сега имаш нахалството да ми съобщиш, че съм длъжен да ти помагам. Нямам какво друго да ти кажа.
— Но войната ще засегне и…
— Живея в хармония със съседите си, включително и лиринксите. Върви да последваш примера ми.
— Враговете не искат мир.
— Нищо чудно, като се вземе предвид начинът, по който вашият Съвет се отнасяше към тях през последните сто и петдесет години. Може да не съм информиран за настоящето, но отлично познавам зачатъка на тази война. И не искам нищо общо с нея. Приятен ден. — Игур се обърна и започна да се изкачва.
Флид изруга тихичко. Той изглеждаше стар, мършав и озлобен. Очевидно не помагаше и неволното сравняване със запазения и уверен Игур.
— Нека аз да опитам — промърмори Иризис. — Вие вървете.
Преди Ксервиш Флид да е успял да отвърне, тя вече търчеше по стълбите.
— Сър? Ще ми отделите ли минутка?
Игур спря на площадката, въздъхна шумно и се обърна, за да я изчака.
Иризис осъзнаваше, че представлява омайна гледка — с подскачаща гръд, разстлана зад нея златна коса и приятно зачервени страни. Нямаше си представа какво ще каже, но знаеше, че домакинът ще я изслуша. Само мъртвец не би ѝ обърнал внимание.
— Да? — хладно каза той. Може би действително бе изграден от камък. Може би хилядолетният живот бе отстранил определени страсти.
Занаятчията спря в края на междуетажието, на три крачки от Игур. Все още се беше задъхала от напрежение.
— Ксервиш Флид е добър човек, сър. Честен човек.
— Той е скрутатор, синоним на поквара. Не трябваше да му позволявам да се приземява тук.
— Съветът на скрутаторите го отлъчи — отчаяно каза тя. — Осъди го да робува.
— Изглежда е бил прекалено покварен дори за шайката им.
— Той винаги се е отнасял с мен…
— Ако не се лъжа, дъртият лицемер е твой любовник.
— От месеци вече не е — тихо каза тя. — А Флид не е стар, той е едва на шестдесет.
— А ти на колко си? Двадесет, двадесет и една? Той е противен стар развратник.
Тук Иризис би могла да спомене връзката на Игур с много по-младата Майгрейт, само че това не би помогнало с нищо. Тя опита друго.