— Чела съм Историите, сър.
— Като всеки друг. Втренчен в миналото, светът не е в състояние да зърне гибелта, която му предстои.
— Познавам Сказанието за огледалото, сър. Истинското сказание. Вуйчо ми разполагаше със скрито копие.
— Нима?
— И зная историята ви. Как Съветът на Сантенар ви е предал преди хиляда години. — Тя посегна и докосна ръката му. Игур рязко погледна надолу, но не се отдръпна. — Някога сте били измъчван от харона Рулке и сте изпаднали в лудост. Обикаляли сте света стотици години, без да стареете и без да използвате силите си, преди да овладеете древната аахимска крепост Физ Горго и да започнете да планирате отмъщението си. Открили сте Майгрейт, любовта на живота си. Освен това зная, че сте благороден, сър. Вие сте разрушили смъртоносния конструкт на Рулке, заплашвал Трите свята, макар че това е оставило Майгрейт пленена на Аахан. Сторили сте го, защото сте обичали света ни повече от всичко.
— Сторих го, защото това бе единственият начин да я спася — каза той, загледан в нищото.
Иризис продължи:
— А после, когато тя се е завърнала, вие сте предпочели да оттеглите всичките си претенции към нея и към своята империя, пред това да потопите света във война.
— Не беше така — промърмори Игур, все още загледан в миналото. — Тя не ме искаше. Искаше най-доброто, самия Рулке. Аз заемах далечно второ място след него. Изоставих империята си, защото без Майгрейт тя не значеше нищо. Дойдох във Физ Горго да умра, но продължих да живея, почти непроменен, докато тя е само спомен. Далечен сън.
— Значи е време да продължите.
Той плъзна поглед по нея.
— Ти си красива жена, Иризис, но не ме разчувстваш. Мини на въпроса, какъвто и да е той.
Занаятчията заговори по-тихо, за да не я чува скрутаторът.
— Виждате ли колко е деформиран Флид? Как самата плът е била остъргана от строшените му кости? Скрутаторите са му причинили това преди тридесет години, защото се е осмелил да проявява прекален интерес към делата на техния господар.
Това вече прикова вниманието му.
— Какъв господар?
Иризис подмина въпроса и продължи:
— А неотдавна те го отлъчиха и го осъдиха да умре като роб, теглещ кланкери.
— За което не се съмнявам, че е било заслужено.
— Те му наредиха да унищожи лиринкския възлопресушител в Снизорт, дадоха му дефектна машина, а после го обвиниха в некадърност. Приспособлението породи експлозията на възловата точка, унищожавайки не само излъчванията ѝ, но и част от Снизорт.
— Какво? — извика той. — Не съм чул нищо за това.
— Кланкерите и конструктите останаха беззащитни на бойното поле и лиринксите се нахвърлиха отгоре им. Флид бе обвинен за случилото се бедствие, макар че той стори всичко по силите си, за да избегне битката.
— Възлова точка е била разрушена? — невярващо каза Игур, отмести Иризис и се отправи надолу по стълбите. — Истина ли е това, Флид?
— Беше най-колосалната експлозия, която бихте могли да си представите — със светнали очи отвърна скрутаторът. — Ние се намирахме във въздухоплав, на петстотин дължини над земята, а взривната вълна ни помете, разгръщайки се и много по-високо.
Игур се бе втренчил в него.
— А после? Някой отиде ли да огледа мястото на експлозията?
— Да, сър, аз, Ниш и Юлия, която вече не е с нас.
— И какво видяхте? — нетърпеливо извика домакинът.
— Две метални сълзи, всяка с големината на пъпеш, лъскави като живак. Не можах да се добера до тях…
Игур въздъхна.
— Значи е възможно. Какво стана със сълзите?
— Скрутатор Джал-Ниш Хлар ги взе, макар че ние узнахме това едва впоследствие. Той бе убил всичките си придружители, за да запази тайната. И бе отнесъл сълзите със себе си в битката в долината Скитални. Преди това бе принудил Ниш да ги докосне, предизвиквайки промяна у него. Ниш получи обогатен взор, макар че не притежава талант за Изкуството.
— Така ли? — рече Игур. — Продължи.
— Джал-Ниш използва сълзите, за да подсили алхимичното си Изкуство, но лиринкски мистик унищожи заклинанието му. Скрутатор Хлар е бил убит и изяден, а сълзите са изчезнали. Вярвам, че лиринксите са ги взели.
— Разбирам — рече Игур. — Я ми кажи, скрутаторе, каква е причината Съветът да ти причини подобно страдание преди тридесет години?
— Нима шпионите ви не са ви казали?
— Вече не разполагам с истински шпиони. Единствените новини отвъд морето, които получавам, идват от търговци и пътуващи безделници, чиято дума е съмнителна. Обикновено тези вести са стари.