— Зарових си носа в забранени тайни — каза Флид. — Затова ме наказаха.
— Задето си открил господаря им?
— Къде сте чули това? — извика скрутаторът. — Това е…
— Аз му казах, сър — намеси се Иризис.
— Не си имала право да разкриваш тази тайна — остро каза скрутаторът.
— Тогава не е трябвало да пиете толкова, за да я споделяте с мен — не му остана длъжна тя.
— Чакам — напомни Игур.
Флид поклати глава.
— Не мога да обсъждам скрутаторските тайни, сър, дори с вас. Заклел съм се, а аз не съм клетвопрестъпник.
— Аз уважавам дадената дума — мрачно каза Игур. — Няма да измъчвам съвестта ти, защото виждам, че тя е крехка. Ами ти, Иризис? Ти заклела ли си се да мълчиш?
— Обещах, че няма да казвам — промълви тя.
— Със или без клетва?
— Без.
— Тогава, след като сама изтъкна, че Сказанието за огледалото ти е познато, знаеш, че ще ми кажеш. Дори твоят скрутатор не би могъл да ми се възпротиви, макар че няма да го принуждавам да наруши клетвата към покварените си повелители.
Флид се бе втренчил в нея, отпуснал ръце. Само кажи, помисли си тя, и ще му се опълча до последната капчица сила, която се намира в тялото ми. Но Ксервиш не каза нищо. Може би искаше тя да разкрие онова, което той не можеше.
— Единственото, което зная — започна занаятчията — и което бе споменато в… необичайни обстоятелства…
— В обстоятелства на алкохолна омая! — каза Игур. — Това ли е цената на клетвата ти, скрутаторе? Две чаши? Три?
— … бе споменаването на някакъв Нуминатор — довърши Иризис.
— Нуминатор? — повтори Игур.
— Това е човекът, който възлага нареждания на скрутаторите, сър. Който е отговорен за настоящия ни свят.
Домакинът изсумтя замислено.
— Често се чудех как подобна сбирщина глупци и некадърници е успяла да придобие подобна власт и да я защити толкова дълго. Кой е този Нуминатор?
— Това е всичко, което зная, сър.
— Достатъчно е. Ти осигури убежище за своя господар.
— Аз нямам господар — отвърна тя.
— Щом казваш. Флид, разрешавам ти да останеш за няколко дни. Вечерта ще говорим по-обстойно. Щастлив ли си, след като получи желаното?
— Времето ще покаже дали цената си е струвала — рече скрутаторът.
Двадесет
Въздухоплавът на Гор отнесе Юлия обратно в лагера. През целия път тя не продума — още бе замръзнала от ужаса, който изпитваше към скрутаторите и собствената си глупост. Те я бяха поробили с помощта на гривната и сега притежаваха пълен контрол над нея.
Тя се бе опитала да потърси покоя на безсетивността, какъвто навик имаше, но Гор просто я бе издърпал обратно. Решетъчният ѝ модел също не предоставяше утеха, защото изглеждаше избледнял. Предишните ярки прояви сега мъждукаха едва доловимо, а когато понечи да препострои решетката си, съзнанието ѝ се оказа празно. Този удар беше съкрушителен. В продължение на цяла седмица Юлия лежа с мозъчна треска.
Веднага щом тя започна да се възстановява, Гор я издърпа от леглото. Флид и Ниш бяха изчезнали и Юлия трябваше да ги намери. Решетъчният ѝ модел се бе върнал, макар и не толкова ярък и обхватен. Дни наред дребната жена дири напразно — Ксервиш се намираше извън обхвата ѝ.
След множество мъчителни дни във въздухоплава тя долови слаба следа в бойното поле край Скитални. Докато Гор събере достатъчно голяма сила, за да се отправи сред купищата лиринкси, Флид отново бе изчезнал. Впоследствие до тях бяха достигнали вестите, че корабът му се е разбил, а самият Флид се удавил. Председателят отказа да повярва и нареди претърсване на цялото Мъгливо море — по вода и по въздух.
Три въздухоплава и цяла флотилия кораби кръстосваха Карама Малама в продължение на дни, докато най-накрая Юлия го откри отново. Но залавянето на Флид бе осуетено от появата на откраднат въздухоплав, който носеше на борда си проявите на Фин-Мах и Иризис. Машината избяга, но Юлия бе способна да проследи кристалите му до Мелдорин, където те изчезнаха отново.
Гор проведе ожесточено съвещание с останалите скрутатори от Съвета, преди да се отправи към Лайбинг, столицата на Боргистри, с единствения въздухоплав, оцелял от мисията. Неколцина скрутатори слязоха там, за да се заемат с войната на западния фронт. Самият Гор продължи на север, прекосявайки Брънките, а после продължи на изток, почти докосвайки се до върховете на Такнах — масив, играещ ролята на преддверие към Великите планини. Теренът, над който прелитаха, извика познати образи в модела на Юлия. По същия път, но в противоположна посока, тя бе прелетяла с Флид и Иризис миналата пролет. С ужас дребната жена се досети за крайната цел на пътуването — въздухоплавът се отправяше към Ненифър, скритото седалище на скрутаторите, разположено между планините и безводните северни низини.