Ненифър, най-ужасяващото място в цял Лауралин, изникна пред тях. Огромната крепост бе разположена върху тесния ръб на плато, около което на изток, на запад и на юг се издигаха планини. В подножието на северния склон се намираше овалната Съсухрена долина: суха и потънала земя, безжизнена като самото Сухо море.
— Защо отиваме в Ненифър? — прошепна Юлия. Самите каменни блокове, изграждащи крепостта, бяха пропити със зловонието на скрутаторите.
Гор се усмихна по обичайния си вълчи начин.
— Имам планове.
— Ниш и Флид ги няма — каза Юлия. Тя вече не знаеше какво да мисли за тях.
— Те убиха брат ти и трябва да получат наказание. Ти ще ги откриеш, Юлия, а ние ще свършим останалото. Ненифър е мястото, където биват проектирани оръжията на бъдещето. Двеста двадесет и трима мистици работят ден и нощ, изцяло отдадени на изработването на нови приспособления. Сто четиридесет и седем занаятчии изработват контролери за тези оръжия и непрекъснато усъвършенстват полезното им действие. Хиляда механици и триста ковачи изработват и изпробват устройствата. Петстотин тридесет и пет чертожници изготвят схемите, които ще потеглят към заводи из цял Сантенар. Постигнахме значителен напредък от времето, в което ти… отлетя от ръцете ни.
Гор сам се засмя на думите си, очевидно доволен от остроумието. Иризис и Юлия бяха избягали от Ненифър през тунел, свършващ в скалата, откъдето се бяха прекачили във въздухоплава на Флид.
— Работниците ни вече работят над машината, която ще ни отведе обратно до Мелдорин — продължи той. — Лиринксите ще се разбягат пред мощта ни. Тогава ти отново ще откриеш враговете ни, Юлия, където и да са се укрили. Сетне ще настъпи краят на репея Флид.
— А междувременно — председателят намигна — ти би могла да ми помогнеш и по друг начин.
Обяснявайки, председателят я бе отвел в стаята си. Юлия се чувстваше пленница във всяко едно отношение. Защо се бе вслушала в онези гласове? Защо си бе въобразила, че би могла да използва това чудовище, за да отмъсти? Тя не бе силна и умна, а слаба и незначителна. Бе успяла единствено да се върне в затвора си, а този път нямаше приятели, които да ѝ помогнат.
— Какъв? — едва доловимо прошепна тя. Дори и да разполагаше с най-силната воля на света, гривната, стягаща китката ѝ, нямаше да ѝ позволи отрицателен отговор.
— Кажи ми как успя да освободиш Иризис от килията ѝ, без да отвориш ключалката или да задействаш защитната ми магия. И как успя да пренесеш въздухоплава на Флид на такова огромно разстояние.
Това бе нейната скъпоценна тайна, която дори Флид не бе разбрал. Решетъчният ѝ модел бе нейно собствено творение — свят, в който тя се оттегляше, когато физическият мир я притеснеше. Това бе единственото място, където Юлия оставаше сама. И него ли щяха да ѝ отнемат?
— Не зная! — упорито каза тя, забола поглед в пода.
Гор я сграбчи за брадичката и рязко повдигна главата ѝ. Отдалеч той пораждаше впечатлението за красив и зрял мъж, но кожата му бе неестествено гладка и лъскава — бебешка кожа, опъната над стар белег. Двойният допир, загатващ криещата се отдолу плът, я накара да потръпне от отвращение. Председателят изглеждаше в разцвета на силите си, но в модела на Юлия личеше истинската му същина. Той бе стар и покварен.
— Не си играй с мен, Юлия. За свой приятел ли ме искаш, или за свой враг? Не би било разумно да си навличаш враждебността ми.
След първото посещение в Ненифър тя често бе спохождана от подобни кошмари, а в крайна сметка се бе предала. Защо, защо си бе сложила гривната? Защо първо не бе я огледала? Защото накитът бе тъй коварно проектиран, че дори не бе изникнал в решетката ѝ. Скрутаторите я бяха надхитрили, както бяха надхитрили Мюли.
— Разполагам с неуморими мистици, перцепторе — продължи той, след като не получи отговор. — Мъже и жени, които знаят как работи умът, дори и един ум, специален като твоя. Те могат да навлязат дълбоко в него, Юлия. Могат да научат всичко за теб. Могат да си изработят свои модели — или ще вземат твоята решетка.
— Ще си направя друга — промълви тя, опитвайки се да откъсне поглед. Макар да се опитваше да отрече, безвъзвратното изгубване на решетъчния модел бе най-големият ѝ страх.