Малиен кимна утвърдително, вперила изпитателен поглед.
— Виждам, че гърбът ти е по-добре.
— Чула си за това?
— Юриен изпрати вестоносци. Те ми казаха, че ти си пострадала сама, макар това да не ми изглеждаше вярно.
Тя ме мисли за лъжкиня.
— Истина беше. Пострадах, когато амплиметът накара таптера да се разбие край Нириандиол. Но в Снизорт лиринксите ме излекуваха с помощта на плътоформиране. — Тиан потръпна при този спомен.
— Защо им е било да правят подобно нещо? — попита аахимата.
— Използваха ме, за да схематизират торгнадр. Възлопресушител. Състоянието ми се отразяваше на уреда, затова ме изцелиха.
— Разбирам.
— Можеш да погледнеш, ако желаеш — побърза да добави Тиан. — Белезите са още там.
— Мога да различа истината от лъжата, Тиан. Как се чувстваш сега?
— Все още ме боли, особено в края на деня.
— Но болката е за предпочитане пред алтернативата — слабо се усмихна Малиен.
Нямаше нужда занаятчията да отговаря. Никога нямаше да забрави онези месеци на парализирана безпомощност в Нириандиол и Снизорт.
— Изглеждаш променена, Малиен.
— Как така?
— Видът ти не е толкова… Изглеждаш по-млада — бързо се усети тя. — Косата ти ми изглежда по-червена, а лицето ти не е толкова сбръчкано…
Малиен повдигна метална тава, отмести трохите и огледа лицето си.
— Първоначално дойдох тук, за да умра, но сега разполагам с цел. Това обстоятелство е способно да ни подмлади за известно време.
— Каква цел? — любопитно каза Тиан.
— Да те държа далеч от неприятности, например — отвърна Малиен и смени темата. — Успяла си да избягаш от Витис?
— Нямах избор. Когато пратениците на Юриен се завърнеха, той щеше да ме убие.
Малиен отпусна филията си.
— И защо смяташ така?
— За да не ми позволи да разкрия пред други тайната на полета.
— Но той не разполага с нея. Ние двете сме единствените, които я знаем.
Тиан зина.
— Ти… Ти не си им казала?
— Защо да им казвам?
— Те са аахими.
— Преди хиляди години сме се отделили от тях. Колкото и да копнеем да се върнем, Сантенар е нашият дом. Ние сме друг народ, Тиан. Отдавна сме обърнали гръб на клановете и никога няма да се върнем към това безполезно сражение за превъзходство. Освен това Историите напътстват да се пазим от Първия клан Интис и особено от хора като Витис. Той поражда у мен прекалени асоциации с Тензор и Питлис. И двамата са били велики, но това величие се е простирало и до мащаба на глупостта им, докарала много страдания на вида ни. Никога не бих предала подобно съкровище в ръцете му.
— Той може би вече пътува насам… Аз нараних Минис по време на бягството си. Може и да съм го убила. Има и други, които са мъртви със сигурност. Не се осмелих да спра, за да узная. Освен това…
Засрамената Тиан не можеше да погледне събеседницата си в очите. Тя бе избрала лесното бягство и оттогава не бе спирала да съжалява.
— Да? — подкани я Малиен.
— Първенците на клан Елинор получиха нареждане да ме пазят. Те се отнасяха добре към мен, а аз избягах с пълното осъзнаване, че им навличам жестоко наказание.
— Те поискаха ли обещание, че няма да бягаш? И ти даде ли такова?
— Не.
— Тогава съвестта ти е чиста. След като преодолеят първоначалния си шок, аахимите от Елинор може да изпитат известно възхищение към теб — за начина, по който си ги надхитрила.
— Но Минис…
Малиен въздъхна.
— Бедствието те следва навсякъде, където отидеш. Това е нещо, над което трябва да помисля. Разкажи ми всичко. Започни от деня, в който се разделихме.
Повествованието отне целия следобед, няколко чайника, още едно хранене и, късно вечерта, по чашка ликьор от личните запаси на Малиен.
— За подобна мила млада жена ти определено притежаваш талант за разруха — каза аахимата.
— Ако Витис не бе ме задържал против волята ми… Ако не бе планирал да…
— Не е нужно да се оправдаваш. — Малиен се облегна назад и замислено допря пръсти до устните си.
— Има и нещо друго.
— Слушам те.
— Направих глупост, Малиен. Минис се закле в пръстена, който му изработих — ето този — че ще стори всичко по силите си, за да ме спаси. А…
Аахимата я погледна насърчаващо.
— А аз не му повярвах. Той е толкова слаб. Опитах се да подсиля клетвата му, като… като се заклех в амплимета.
Малиен я погледна сепнато.
— Заклех се в амплимета, че ако Минис ме предаде и този път, ще съжалява до края на дните си.