— Това… не е било разумно, Тиан.
Занаятчията виждаше, че възрастната жена е притеснена.
— Ако е останал жив, наистина съжалява.
— Може би. Значи Витис ще проследи амплимета и евентуално ще открие, че си дошла тук. А аз няма да успея да го спра.
— По-добре да вървя — каза Тиан. — Очаквах това. А и Кладенецът на ехото…
— Вече е стабилен. Наложи ми се да проведа болезнена борба след заминаването ти, но успях да го овладея, макар на няколко пъти да ми се струваше, че той ще ме надвие. Но нищо не гарантира, че амплиметът няма да направи и нов опит. Освен това може да е станал по-силен. Кристалът опитвал ли се е да общува и с други възлови точки?
— Да, онези в Нириандиол и в Снизорт. Но откакто онази при Снизорт избухна, не съм го виждала да просветва.
— Чух за това. — Малиен поклати глава. — Дали експлозията е представлявала уникален проблем, засягащ само онази възлова точка, или става дума за универсален риск? Ето още един въпрос, над който трябва да размисля.
— Дали бих могла да остана да нощувам тук? — тъжно попита Тиан. — Толкова отдавна не съм спала в истинско легло, спокойна. От деня, в който напуснах Тиртракс, не съм се чувствала в безопасност.
— Да, пренощувай. Тук нищо не те заплашва. На сутринта ще заминем.
— Ти идваш с мен? — Занаятчията не можа да сдържи радостта в гласа си.
— Някой трябва да се грижи за теб — сухо отвърна Малиен. — Върви горе. Старата ти стая вече е готова. Приготвила съм ти и чисти дрехи.
— Откъде знаеше, че ще дойда?
— Витис изпрати скит, нареждайки да те задържа, ако се появиш. Правилно е предположил, къде другаде би могла да идеш?
— Къде отиваме?
— При народа ми, макар да не съм сигурна за приема, който ще получим. Изкъпи се и си почини. Аз ще остана да бдя, а на сутринта ще тръгнем към Щасор.
Тиан извади амплимета, другия кристал, шлема и тесеракта и се отправи към стаята.
Малиен я събуди минути преди зазоряване и за нейна изненада я отведе в нов конструкт, който аахимата бе поправила по време на отсъствието ѝ. Тиан понечи да се настани в пилотското кресло, но откри, че механизмите са съвсем непознати, затова се отдръпна. Аахимата ѝ направи знак да се настани в съседния стол, хвана двойния лост и задейства машината. Конструктът плавно се издигна във въздуха.
— Той лети! — възкликна Тиан.
— Съвместните ни усилия преди заминаването ти възродиха отдавнашния ми интерес към полета. Това също е свързано с подмладяването ми.
— Къде си намерила друг амплимет?
— Не съм. Ако си спомняш, през целия си живот аз съм използвала Изкуството по съвсем различен начин. Открих собствен начин да контролирам таптер.
Тиан бе смаяна.
— И от колко време разполагаш с този конструкт?
— Три месеца, макар че го усъвършенствам всеки ден. Най-трудното бе да открия принципа на полета. Щом стигнах до тази тайна, нататък стана лесно.
— Веднъж ти каза, че подобна работа почти не ти се удава.
— Премълчах част от истината. Притежавам значителен талант в тази област, макар че през по-голямата част от живота си съм отбягвала да го използвам.
— Защо?
— Изглежда не си запозната с Историите.
— Не и с онези от твоето време.
— Когато бях млада… по-млада, бях любима на Тензор, брилянтен мъж, но вманиачен. Войната и лиринкската инвазия, станала причина за нея, се зародиха от неговото безразсъдство. Тъй като той бе вманиачен в различните устройства, аз се заклех да не използвам таланта си. И в продължение на двеста години спазвах обещанието си.
— А сега?
— Времената се променят, ние също трябва да го правим. Да не използвам таланта си в подкрепа на кауза, в която вярвам, би било същото безразсъдство.
— Юриен знае ли за таптера?
— Не. Знаех, че пратениците ѝ са поели насам, затова се погрижих машината да не привлече вниманието им. А дори и ако бяха влезли вътре, пак нямаше да успеят да я накарат да полети. Този конструкт се подчинява единствено на моя ум.
— А ако вложа амплимета си? — промълви Тиан. Тя се бе надявала, че в Тиртракс ще се сдобие с нов комплект диаманти и карбонови нишки, за да поправи конструкта си.
— Не бих рискувала живота си по подобен начин. Ако изникне нужда, ще внеса нужните изменения, за да можеш да го използваш и ти.
Малиен насочи таптера през дупката, обгърната от ледени шушулки с ръста на Тиан, а сетне пое успоредно на огромния ледник, отправяйки се нагоре. Скоро за занаятчията стана особено трудно да диша. Аахимата не изглеждаше затруднена, защото бе прекарала целия си живот сред планините. Дори и при затворен люк вътре стана страшно студено.