— Слез долу — посъветва Малиен — и си спусни койката. Там е по-топло.
Тиан послуша думите ѝ. Тя се настани точно над задвижващия механизъм, но дори и одеялата не успяха да прогонят студа.
Занаятчията затвори очи, потънала в притеснение. Всички аахими от Тиртракс бяха отишли в Щасор по-миналата година, за да обсъдят развоя на войната. Само Малиен бе останала. Макар че тя бе славна героиня от Историите, собственият ѝ народ не ѝ се доверяваше. Щом Малиен не бе добре дошла сред тях, какво оставаше за Тиан?
Щасор се намираше сред огромната планинска верига, разсичаща източната страна на Лауралин — от Тикси на юг до североизточния край на континента в Таранта. По права линия Щасор отстояваше на около двеста и четиридесет левги от Тиртракс, но подобно пътуване бе невъзможно.
Първо им се налагаше да прекосят Великите планини, чиято височина затрудняваше дори дишането на Малиен. Наложи се да търсят обиколен път сред заледените долини, обгърнати от остри скали, а после да прекосят високо плато — най-негостоприемното място на света, защото бе покрито с вечен лед, където нищо не вирееше. Платото бе лишено и от живот. Освен ако някакво тъмно създание, дошло на Сантенар от времето, когато Пътят между световете още бе стоял отворен, не се бе заровило под леда, за да процъфтява в скалите.
Малиен не бързаше, сякаш самата тя също не гореше от желание да достигне Щасор. Във всяка ледена долина тя се отправяше към най-високата точка, където спираше и прекарваше остатъка от деня увита в одеяла и загледана в околния пейзаж. В някои дни пътуваха не повече от час. Тиан имаше усещането, че това е прощално пътуване, целящо сбогуването с всичко красиво и недокоснато.
Пътуването трая двадесет и три дни. Едва на петнадесетия от тях Тиан успя да се отърси от безпомощния ужас, впримчил живота ѝ от времето, когато Гилаелит я бе отвел в Нириандиол. За пръв път тя се чувстваше в безопасност. Всеки би се чувствал така в близост да Малиен. Невъзможно бе някой да ги проследи из тази пустош — никой конструкт не можеше да преодолее Великите планини. Таптерът им не можеше да бъде проследен не само по земя, но и по въздух — и най-ниските върхове бяха прекалено високи за въздухоплавите.
Малиен не разпитваше Тиан за изминалите месеци, но прояви неочакван интерес към Гилаелит.
— Как смяташ, откъде е родом?
— Той спомена Мелдорин, но не обичаше да говори за миналото си.
— Интересен мъж — каза Малиен. — И със сигурност не е чист проточовек. Какъв ли е произходът му?
— Какво искаш да кажеш?
— За да живее толкова дълго, в жилите му трябва да тече кръвта на друг вид — аахим, фелем, може би дори харон.
Тиан не се бе замисляла за това.
— Но мистиците са способни да удължават живота си.
— Повечето погиват в този опит, така че той бива предприеман далеч по-рядко, отколкото си мислиш. А дори и успехът не е в състояние да им възвърне младостта. В най-добрия случай получават изгледа на запазената средна възраст. Клетниците биват спохождани от смърт или по-лоша съдба.
— Каква съдба е по-лоша от смъртта?
— Да се превърнеш в чудовище, чиито органи и крайници са разместени. Да молиш за покой, а да не го откриваш.
— Гилаелит е мъртъв, така че това вече е без значение — отвърна Тиан след дълго мълчание. Тетрархът също представляваше болезнен спомен. Той ѝ напомняше за единствения човек, който не бе я разочаровал: Весил, когото за последно бе видяла да накуцва в Снизорт. Дали не бе го връхлетяла нова форма на робство?
— Откъде знаеш? — осведоми се Малиен.
Тиан се откъсна от мислите си.
— Не зная със сигурност…
— Матриархът на Снизорт положи големи усилия, за да отвлече Гилаелит. Предполагам той е бил отнесен с избягалите лиринкси.
— А мен те изоставиха.
— Може би заради хаоса, изникнал при нападението.
— Или защото торгнадрите ми се оказаха безполезни!
Двадесет и две
Тиан нямаше представа какво да очаква от Щасор. Знаеше единствено, че той ще представлява нещо поразително, красиво и различно — всички аахимски градове се различаваха. Тиртракс, всечен в сърцето на планината, не приличаше на кулите, павилионите и бъбрековидните сгради, които занаятчията бе виждала в картините, изобразяващи Аахан. Шазмак, изоставеният им град на остров Мелдорин, лежащ край река Гар, също притежаваше собствено излъчване. В Тиртракс Тиан бе виждала и негови картини: те включваха смайващо издължени кули, свързани от спираловидни проходи, привидно от стъкло. Градът бе изглеждал удивително крехък, готов да рухне под най-лекия удар на чукче, а бе изтърпявал стихиите в продължение на хиляда години. Но не бе успял да устои на предателството. Един от собствените му жители бе извършил измяната.