Подобни мрачни мисли сподиряха занаятчията, докато таптерът се спускаше по дълъг черен склон, сред който блестеше лед. Мразът в основата му бе напукан. Ледник се стичаше по склона му. В далечината, отчасти прикрита зад остри скали, Тиан разпозна стръмносклонна планина, изградена от четири отделни върха. Между тях се издигаше ледно поле. Тя крадешком провери амплимета си, но той не блестеше. Това не я успокои. Тя бе започнала да чувства, че кристалът изчаква нещо. Дори дебне.
При приближаването към четиривърхата планина Тиан осъзна, че материалът между върховете не е никакъв лед, а огромен сребрист куб, който отразяваше отделните върхове и пораждаше илюзията, че цялата планина се движи пред очите им.
— Това е Щасор — каза Малиен. — Най-великият от обитаваните ни градове.
— Въобще не отговаря на очакванията ми — промърмори Тиан. — Толкова е изчистен и простоват. Нима аахимите вече не обръщат внимание на изкуствата си? В Тиртракс всяка повърхност бе украсена, всяко пространство бе оформено до съвършенство.
— Времето не стои на едно място, ние също напредваме с него. Сега копнеем за простотата. Щасор е нов град, построен върху стари основи, но със своя красота. Ще видиш.
— Тиртракс е скрит в планина, а Щасор е разположен на най-високия околен връх, изложен на всеобщ показ. Изглежда народът ти се чувства в безопасност?
— Кой би могъл да ни застраши тук? Дори конструкт не би могъл да преодолее тези проходи, а коя армия би могла да обсади Щасор? Цялата тази земя — със замах Малиен включи в жеста си околните върхове — принадлежи на наблюдението ни. Никой не може да прекрачи границите ѝ, без да узнаем.
— Освен това ние вече не се крием от света. В продължение на хиляди години сме обръщали погледи към Аахан, но сега бъдещето ни е обвързано със Сантенар. От нарушаването на Забраната преди два века започнахме да рушим стария Щасор и да го съграждаме наново, за да отпразнуваме новата посока. Не съзираш ли красотата му?
Таптерът бе прекосил обширна заснежена долина и се отправяше право към аахимския град. Тиан затаи дъх. Ледноподобният куб променяше блясъка си във всеки един миг — в първия момент приличаше на разлято сред вода масло, сетне засияваше с многоцветността на надкрилие, веднага след това придобиваше оттенъка на залез. Сред дълбините му също проблясваха багри, напомнящи за разместван от вълните пясък, пламъците на лагерен огън и блещукането на опал.
Въздушно течение рязко повдигна таптера. Стомахът на Тиан се сви, но Малиен умело овладя машината и я насочи към основата на огромното здание, където редица по-малки кубове оказваха изход.
Тя приземи таптера върху павирана правоъгълна площ.
— Трябва да покажем миролюбивите си намерения — каза Малиен. — Народът ми не е виждал летяща машина. С изключение на онази на Рулке, а тя е била оръжие. Тиан, ще те помоля само за едно: не разкривай, че този таптер е мое дело.
— Разбира се — отвърна занаятчията. — Но защо?
— Народът ми може да заподозре, че аз съм го направила, но би било по-добре това да остане в тайна. Така… — Тя замлъкна, защото зад дребните кубове започнаха да изникват сенки. — Ще говорим по-късно. Остави всичко — додаде аахимата, тъй като Тиан посегна да вземе багажа си. — Вещите ще ни бъдат донесени след преглед.
Дали аахимите проявяваха предпазливост, или, напук на гениалността си, оставаха неуверени в себе си? Тиан не искаше да се разделя с принадлежностите си, особено с безценния амплимет, но нямаше избор. Тя се спусна на платформата, изработена от ледени блокове. Вън беше ужасно студено, далеч по-смразяващо от Тиртракс, а разреденият въздух превръщаше обикновените крачки в чудовищно усилие.
При приближаването им пред тях изникна тъмна вертикална линия, разделила входа на две половини. Всяка от въпросните половини се раздели на четири, а новообразувалите се кубове повториха четвъртичното деление. Множеството кубове останаха да се поклащат във въздуха, обградили отвор, от който долиташе димяща топлина. Дребни кристалчета проблясваха под светлината на слънцето. Гилаелит би останал във възторг от тази гледка, помисли си Тиан. Тетрархът бе вманиачен на тема числа.
— Да вървим — каза Малиен и пристъпи напред.