— Може би той не е овладял изцяло сълзите.
— Нека погледна. — Игур допря ръце до слепоочията на Ниш и затвори очи. — Да, виждам го. Изработено е със странно, алхимично Изкуство, което не ми е особено познато.
— То още е там? — извика Ниш. — Вътре в мен?
— За щастие само следа от него. Повръщането на по-голямата част от еликсира те е спасило от поробването.
Благословена да е бързата мисъл на Ксабиер. Къде ли беше той сега?
— Не за дълго. Лиринксите щяха да ме убият заедно с него.
— Но ти си оцелял. И докато заклинанието не бъде отстранено, остатъкът ще стои у теб до смъртта ти.
— И някой друг може да ми наложи волята си?
— Само ако разполага със сълзите — отвърна мистикът.
Това не беше особено успокояващо.
— Вие не можете ли да го отстраните?
— Не и без сълзите.
Ден след ден Игур седеше край голямата маса в работилницата си и работеше по обичайния си начин. Ниш забелязваше нарастващото объркване на скрутатора. На петия ден бездействие Флид отиде да посети домакина им, вземайки със себе си Иризис и Ниш.
Върху огромния плот бе разстлана карта на Сантенар, на която Игур измерваше разстояния с помощта на черен пергел. Той не повдигна глава.
— Трябва да направим нещо — рязко каза Флид. — Лиринксите узряват бързо. Ако не ги ударим сега, напролет те ще разполагат с нова армия и ще станат непобедими.
— Лиринксите не са мои врагове — рече Игур и отбеляза нещо в записките си.
— Но вие се съгласихте да ни помогнете — изтърси Ксервиш.
— Съгласих се да ви приютя за няколко дни, скрутаторе. Това не ни прави съзаклятници.
— Но аз мислех…
— Събудихте любопитството ми със споменаването на онзи Нуминатор и сълзите, но действията, които ще предприема, са стриктно моя работа. Нямам намерение да водя войните ви вместо вас.
— Намислили сте нещо! — раздразнено каза Флид. Притежаването на мощ, което за Игур бе очевидно, и нежеланието за употребата ѝ представляваха неразбираема комбинация.
Игур просто повдигна ръце във въздуха.
— Тогава напуснете. Не съм ви молил да идвате тук, да нарушавате спокойствието ми и да консумирате припасите ми.
— Вие не се интересувате от съдбата на собствения си вид.
— Ако лиринксите ме заплашваха, щяхте ли да ми се притечете на помощ?
— Това е различно — каза Флид.
— Аха. Защо не се обърнете към аахимите?
— Съюзът ни не бе особено ползотворен — колебливо рече скрутаторът.
— Тоест, обърнали сте против себе си приятелите си и сега искате от мен да отстраня вашите недоразумения.
— Витис е неразумен дори според аахимските стандарти — тросна се Ксервиш Флид. — Освен това той се е оттеглил край Фосхорн, в южния край на…
— Зная къде се намира Фосхорн — прекъсна го Игур. — Бил съм там.
— Аахимите са прогонили тамошните жители и са затворили границите. Витис няма да ни помогне.
— Тогава ще трябва да изоставите Лауралин. Вървете на север отвъд тропическия океан. В тамошното полукълбо може да откриете убежище.
— Лиринксите се плодят като мухи — не се отказваше скрутаторът. — След няколко поколения те ще залеят Лауралин и ще се насочат към нас. Битката трябва да се проведе сега, както и да завърши.
— Ще изгубите — заяви Игур. Пълното му безразличие удиви Ниш. Може би мистикът изпитваше решителността им, преди да се съгласи да помогне?
— Когато вие останете последният жив човек, ще съжалявате, че не сте сторили нищо, за да помогнете.
— Емоционалното изнудване не ме засяга. — Игур кимна сковано, заобиколи масата и излезе.
— Арогантен шопар! — изсумтя Флид, докато тримата се отправяха обратно към стаите си. — Да притежава такава мощ, а да не иска да я използва.
— Откъде сте сигурен, че той още я притежава? — почуди се Ниш.
— Не съм сигурен — бавно отвърна скрутаторът. — Просто предположих… Може би съм допуснал грешка в предположението си. Може би той се крие тук именно по тази причина.
— Но той съжителства мирно с лиринксите — изтъкна Иризис. — Защо му е да се обръща срещу тях, само защото ние така искаме? Всичко зависи от нас — въздъхна тя. — Както винаги.
— И какво бихме могли да сторим? — възкликна механикът. — Ние сме бегълци, укрили се на стотици левги от Лауралин. Нямаме армия, нямаме пари, само шепа оръжия и един разпадащ се въздухоплав. Не разполагаме с приятели, с влияние. Очаква ни мигновена смърт в момента, в който си подадем носа навън. Как очакваме да свалим скрутаторите? Как бихме могли да сторим каквото и да било?