Никой не каза нищо. Останалите изглеждаха шокирани от изблика му, макар че Ниш бе изрекъл гласно онова, което всички те си мислеха: че в надеждите си се заблуждават.
— Очаквах Игур да поеме контрол — рече Флид. — Дори се подготвях да отстоявам приоритетите ни. Последното нещо, което очаквах, бе такава пълна липса на интерес.
— Тогава ще трябва да открием начин да се сдобием с подкрепата му — каза Иризис.
Посърнал, скрутаторът се отдалечи със сведена глава.
Дълго време след това Ксервиш непрекъснато седеше край огъня, четеше Игуровите томове с Истории или, по-често, просто се взираше в пламъците. Болката от някогашните мъчения го спохождаше повече от обичайното. Иризис често го виждаше да отпива маков сироп, макар че дори той не бе в състояние да му предостави мечтаната забрава.
— Отдал съм живота си на идеята да защитавам цивилизациите, обитаващи този свят — поде той една вечер. — Да спра — ако не успея да отстраня — дългата развала, започнала от времето на Забраната. Натрупващите се провали и поражения ме довеждат все по-близо до осъзнаването, че не съм способен да го сторя. Никой не е в състояние да отстрани щетите, нанесени от управлението на скрутаторите. Прекалено късно е.
— Отчаянието не е типично за вас, Ксервиш — каза Иризис.
— Това е единственото, което ми остава. Същинска трагедия. Туркад бе изгубен, Историческият колеж бе унищожен. Десетки градове са унищожени, цели нации и култури са погубени. Миналото е било славно време, Иризис, когато мъжете и жените са били свободни. Скрутаторите са превърнали настоящето в робска кошара. А в бъдеще ни очаква масова кланица, докато човечеството не изчезне.
След това той започна да ридае без глас. Покрусителна гледка, която Иризис не можа да понесе.
Измина още една седмица, дори по-мъчителна от предишната. В отсъствието на Игур — защото той се ограничаваше до покоите си — те отново и отново обсъждаха проблема. Каквото и предложение да бъдеше отправено, бегълците стигаха до едно и също заключение: нямаше как толкова малобройна група, криеща се далеч от Лауралин, да окаже някакво влияние върху войната.
Иризис се върна от разходката си до Стари Хриптън — рибарско градче на няколко левги от тях — за да завари Флид да седи на леглото си, отпуснал глава в ръце. Тя се отдръпна преди скрутаторът да я е забелязал и отиде да търси Ниш. Ксервиш винаги бе запазвал присъствие на духа, винаги бе знаел какво да прави. Болеше я да го вижда в подобно състояние.
— Където първенците се провалят, простосмъртните трябва да пристъпят напред. Всичко зависи от нас двамата, Ниш.
— Не разбирам.
— Ела навън. — Тя го отведе в един мразовит ъгъл на двора. — Оставаш ли с впечатлението, че Игур знае повече, отколкото показва?
— Това е обикновено съперничество. Никой мистик не обича да му казват какво да прави. Те винаги трябва да остават най-добрите.
— Нямах това предвид. Въпреки леденото си държание, Игур в известна степен поддържа каузата ни. Но в миналото той е страдал много и затова се е оттеглил.
— Това не ни помага с много — мрачно каза Ниш.
— Той е един от най-великите мистици на всички времена.
— Преди хиляда години.
— Играл е и важна роля в Сказанието за огледалото. Трябва да го убедим да ни помогне.
— Успех! — насърчи я механикът.
— Имам идея. Ще отида да го посетя.
— И какво ще му кажеш?
— Нима да зная, докато не му кажа.
Крил-Ниш я последва вътре и по коридора. Занаятчията почука на вратата на Игур, която бе плътно затворена. Не последва отговор.
Тя почука по-силно.
— Върви си! — ревна домакинът. Иризис хвана дръжката на вратата.
— Идваш ли? — обърна се тя към спътника си.
Механикът, който бе поизостанал, поклати глава.
— Достатъчно магьоснически гняв си навлякох. Ще се видим по-късно.
— Страхливец — добродушно рече Иризис, отвори вратата и влезе вътре.
Игур стоеше в отсрещния край на стаята и работеше над маса, отрупана с познати и непознати предмети.
— Казах да си вървиш.
Иризис пристъпи вътре:
— Зная, че искате да ни помогнете. Вие сте суров човек, Игур, но не и жесток. Зная, че вие измъчвате скрутатора заради съперничество…
— Не става дума за съперничество, Иризис. Не съм толкова дребнав. — Той се усмихна тъжно. — Поне не често. Не става дума за него самия, а за длъжността му. Съветът е пословично покварен. Съжалявам, но не мога да се доверя на скрутатор.