— Той е различен.
— Откъде знаеш?
— Умея да преценявам хората.
— С преценка, замъглена от чувства.
— От месеци той вече не е мой любим. Възхищавам му се като човек и като приятел. Доверете ми се.
Домакинът изсумтя.
— Вие сте достоен мъж, Игур. Трудно ми е да повярвам, че бихте отказали, ако сте в състояние да ни помогнете.
— Нима? — рече той, втренчвайки се в нея. Иризис дръзновено издържа погледа му. — Забележително. Много добре. Ще споделя с теб.
— Може ли да повикам Ксервиш Флид?
— Само с теб — натърти той. — Ела. Ти разбираш от устройства. Кажи ми какво смяташ за това.
Въпросният предмет приличаше на стъклен лук с големината на грейпфрут. Той бе изграден от отделни слоеве, всеки различен и изработен от стъкло с различни украшения. Виждаха се и метални пластини от злато, сребро и мед, покрити с геометрични форми. От сърцевината долиташе слаб блясък. Всеки слой можеше да се върти отделно от останалите.
— Великолепна изработка — каза Иризис. — Никога не съм виждала подобно умение. Откъде го имате?
— Сдобих се с него преди стотици години, а преди това трябва да е преминало през множество ръце. Човекът, който ми го… продаде, твърдеше, че този предмет е изработен от Голиас Лудия, макар че няма как да потвърдя това.
— Голиас не беше ли изобретил дълговорителя?
Игур я погледна особено.
— Да. Но тайната умряла с него.
Тя докосна стъклото.
— И какво прави това устройство?
— Още не съм узнал, макар че съм го изучавал дълго. Надявах се, че ти би могла да ми помогнеш.
— Аз? Но аз не владея особено силно Изкуство. — Когато Иризис повдигна кълбото, вътрешните слоеве се завъртяха.
— Вярвам, че в случая е нужно различно разбиране — способност за съчетаване на различните Изкуства.
— Чувала съм Флид да говори за дълговорителя на Голиас. Устройството позволявало мигновено общуване без значение от разстоянието.
— Така твърдят древните. Но след смъртта на Голиас никой не успял да пресъздаде постижението му.
Игур взе кълбото от ръката ѝ и го остави обратно върху масата.
— Това вече е изцяло мой проект — продължи той и от една лавица свали някакъв още по-чудат предмет.
Изработен от метал, доста тежък, предметът имаше формата на безкрак бръмбар и дължината на човешки пръст. Пъстроцветната горна част бе изпъкнала. Макар че долната му страна бе гладка, майсторската направа почти скриваше сглобките.
— Какво е това? — попита Иризис.
Игур докосна задната част на бръмбара. С пронизително изсвирване той бавно се издигна на педя над масата.
— Обикновена играчка.
За момент двамата останаха загледани в поклащащото се метално насекомо, след което Игур допря пръст до същото място. С известна припряност бръмбарът се отпусна обратно върху масата, издрънчавайки. Домакинът се бе задъхал от напрежение.
— Опитвате се да построите летяща машина — възкликна Иризис.
Той се нуждаеше от още време, за да си поеме дъх.
— Не с военна цел, а изцяло като интелектуално предизвикателство. Виждал съм конструкта на Рулке. Изучих го подробно — доколкото позволяваше разстоянието — и го унищожих. В продължение на двеста и седем години се опитвам да открия тайната, но това е всичко, което съм постигнал.
— Преди появата на аахимите никой не бе успявал.
— Тяхното дело вече е постижение — единадесет хиляди конструкта.
— Но те са разполагали с оригиналния модел, за да копират — изтъкна Иризис. — Или поне с онова, което е останало от него. Освен това техните конструкти не летят, само се носят ниско над земята. Тиан е единствената, успяла да постигне нещо повече.
— И все пак тази играчка е провал…
— Но? — рече занаятчията. — Замислили сте нещо друго?
За момент той започна да дъвче долната си устна. После, с вида на човек, който в пристъп на слабост нарушава отдавна дадена дума, каза:
— Обмислям да се възползвам от въздухоплава ви, за да посетя бойното поле край Снизорт. Разбрах, че там лежат стотици конструкти. Несъмнено те са били повредени, но пак е възможно да науча някои неща. Разбира се, ще се нуждая от опитен механик…
Игур изглеждаше несигурен. Очевидно не бе свикнал да моли за услуги. Великият мистик също беше уязвим.
— Как мислиш, дали Ниш би се съгласил да дойде?
— Ще се погрижа да се съгласи.
— Кажи му да вземе и инструментите си.
— Той не разполага с такива. Избягал е от Снизорт единствено с парцалите на гърба си.