Игур се намръщи:
— Тогава му кажи да посети склада ми в кулата и да си избере каквото му е нужно. Може да се наложи да разглобим някой конструкт. Ами ти, Иризис?
— Ще дойда, ако скрутаторът ми позволи.
— Ти каза, че нямаш господар — напомни ѝ гадателят. Тя се извърна.
— Друг смисъл имах предвид.
— По интересен начин си служиш с думите.
Флангърс също дойде с тях. Присъствието на Инуи се подразбираше, тя трябваше да управлява въздухоплава. Дребната жена бе притихнала и срамежлива по обичайния си начин, макар че на няколко пъти, когато въздухоплавът реагира по-фино на маневрите ѝ, Ниш остана с впечатлението, че е доловил незабележима усмивка. Игур бе внесъл изменения и там — за голямо неудоволствие на Флид. Последният не дойде. На борда имаше още един пътник: Ейрин Мас се връщаше в Лауралин, където щеше да остане по-полезен.
— Още колко остава до Снизорт, Инуи? — попита Игур. Машината се отдалечаваше от крепостта и се насочваше на югоизток.
— Зависи от вятъра, сър. Ако е попътен, ще пристигнем след петнадесет часа. Ако е насрещен, пътуването може да ни отнеме до два дни.
Мистикът погледна към небето.
— Трудно е да се каже. Няма нито едно облаче.
Пътуването мина без събития, с променлив и слаб, но предимно услужлив вятър. То трая целия следобед и по-голямата част от нощта. Пристигнаха над бойното поле около пет сутринта. До зазоряване все още имаше време, а луна нямаше. Звездите слабо осветяваха купчините по земята.
— Каква смрад… — задавено промълви Инуи.
Единадесет седмици бяха изминали от края на битката. Червеите и мършоядите бяха оглозгали до кости непогребаните тела, но миризмата на разложение все още се носеше над бойното поле. Аахимски трупове не се виждаха — те бяха заровени дълбоко.
Зловонието извика у Ниш познатото до болка усещане за безсмислено клане. Той покри носа си и започна бавно да диша през устата. Това помогна, но не особено.
Игур отпусна ръка върху рамото му.
— Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще се измъкнем. — Той провери някакъв прибор, скрит зад дланта му. — Спусни ни край онези скали, Инуи. И остани готова за моментално излитане — не се знае на какво може да се натъкнем тук. Флангърс, стой нащрек. Крил-Ниш и Иризис, пригответе инструментите си. — Мистикът намести торба на гърба си.
Въздухоплавът се приземи върху хрущящата земя. Ейрин Мас първи скочи през борда и се отдалечи без дори да се сбогува. Следващият слязъл бе Игур, който поведе останалите. Ранна есенна слана пропукваше под стъпките им.
Мистикът решително се отправи към някаква невисока могила на около петдесет крачки. Тя се оказа разрушен кланкер. Маслената миризма напомни на Ниш за дните му в завода.
Игур промърмори нещо под нос, около пръстите му изникна светлина. Той се отправи към друга неравност. Това вече се оказа конструкт, наклонен на една страна, вклинен във втвърдилата се кал.
— Стойте нащрек — напомни Игур.
За какво? — помисли си Ниш. Наоколо може да се крият стотици лиринкси, без да ги забелязваме.
Мистикът насочи огъня от дланта си към основата на конструкта и бавно започна да обхожда.
— Идеално копие на оригинала. Но защо?
— Може би са преценили, че работата на Рулке е била съвършена — каза Иризис.
— За аахимите работата е изкуство. Те рядко изработват два еднакви предмета. Рулке бе най-големият им враг. Да копират делото му би представлявало голямо унижение за тях. Защо не са го преработили?
— Може би са се страхували да променят неща — предположи Ниш. — Ако не са разбирали…
— Да — кимна Игур. — Не са успели да открият тайната на полета, което значи само едно: не са разбирали какво правят. Копирали са работата му сляпо, без да се осмелят на каквито и да било промени, за да не променят нещо от изключителна важност. Ето слабостта им.
След още няколко обиколки Игур отвори люка и слезе вътре. Но само след няколко секунди отново изскочи.
— Вътре има труп. Ще трябва да намерим друг конструкт.
— Освен това има следи от огън — додаде Ниш. — Надали щяхме да научим нещо повече от тази машина.
Задъхан, Игур скочи обратно долу и се отправи сред равнината. Останалите го последваха мълчаливо.
Небето на изток просветляваше, когато откриха друг конструкт. Този се намираше в много по-лошо състояние, с изкривен и нагънат корпус, с откъртен люк и смазана долна част.
— И тук няма да открия търсеното — каза Игур, но внимателно огледа и тази руина. И в нея не прекара много време. — Имало е пожар. — Той избърса осаждените си ръце в наметалото. — Изглежда захранващият механизъм се е пръснал. Всичко или е изгоряло, или се е стопило. Дори телата са станали на въглен.