Покатерен на бойната кула, гадателят се огледа.
— Ето там има друг. Сега трябва да бъдем по-внимателни. Възможно е лиринксите още да наблюдават мястото.
Новият конструкт също се оказа безполезен, също и онзи, който откриха след него.
— Това може да ни отнеме дни — мрачно каза Ниш.
— А ако потърсим с въздухоплава? — предложи Иризис. — И преди съм виждала това място от въздуха.
— Така ще оповестим присъствието си на пет левги околовръст — рече Игур. — Но изглежда нямаме друг избор.
Машината им се понесе над стените на Снизорт.
— Аахимските конструкти бяха разположени на запад и северозапад — рече занаятчията и посочи в първата посока. — Ето там. Има стотици от тях.
Издутините се виждаха ясно. Сред тях се извисяваше великолепен павилион от златен пясъчник. Украсеният му купол се издигаше върху седем колони. В далечината почти пресъхнал поток лъкатушеше сред хълмовете.
— Но тази структура я нямаше преди — допълни Иризис.
— Трябва да е издигната в памет на аахимските мъртъвци — каза Игур. — Толкова много смърт! В тъмна нощ призраците ще гъстеят като мъгла.
Ниш изсумтя.
— Не вярвам в призраци.
— Аз също не вярвах, преди да посетя местата, където бях изпращал на гибел цели армии. Втората ми армия в Банадор; хилядата от най-добрите ми бойци, които рухнаха край Елудорския лес. Тогава плаках за изгубените им души, Ниш. Както би сторил ти, ако някога посетиш отново долината Скитални или някое друго място, където са погивали командвани от теб хора. — Игур се отдалечи, за да напъти Инуи.
— Много е жизнерадостен, нали? — каза Иризис. Думите му я бяха накарали да си спомни гадателката, която бе убила в акведукта при бягството си от фабриката. Какви ли надежди бе таила тя? Какви мечти? Дали по-рано през живота си я бе спохождал страх от предстояща смърт?
— Проклети магьосници — промърмори Ниш. Двамата също се отправиха към кърмата.
— Спусни ни тук, Инуи — казваше в този момент мистикът. Дребната жена послушно размести лоста и изпусна малко газ. Машината започна да се спуска, но след няколко секунди Инуи каза:
— Лорд Игур, долу има нещо.
Той не я поправи. Беше зает да накланя глава в различни посоки, сякаш подушваше въздуха.
— Аз също го усещам. Някаква… защита.
— Срещу какво? — попита Ниш.
— Още не мога да кажа, но е вероятно да ни създаде проблеми.
— Не можете ли да я отстраните?
— Само глупак би неутрализирал магическа защита без преди това да е разбрал предназначението ѝ. И кой я е поставил там.
— Какво е това? — промърмори Иризис.
— Къде?
— В далечината на запад, край онази извивка на потока. Виждате ли дима? — Тя започна да опипва за далекогледа. Ниш го постави в ръката ѝ.
— Виждаш ли нещо? — рече механикът.
— Лагерен огън. Голям. Край него има кланкери, към които са прикачени фургони. Това са най-чудатите кланкери, които съм виждала.
— Какво им е чудатото? — остро попита Игур.
— Корпусите им по-скоро приличат на колиби.
— Значи нямат нищо общо със скрутаторите — каза Ниш. — За тях външността е всичко.
— Което действително е така — отбеляза Игур, докато вземаше далекогледа. — Външността е огледало на вътрешната същина.
— Баща ми беше изключително изтънчен — възрази Ниш, — а същината му бе проядена.
Въздухоплавът се бе приближил и позволяваше разглеждането на необичайните машини с невъоръжено око. Те бяха три на брой, всяка впрегната да тегли фургон с шест колела. От тях започваха да изникват хора, издигнали глави към небето. Някои от тях зареждаха арбалети, други подготвяха копиехвъргачки.
— Плячкаджии — каза Игур.
— Откъде са се сдобили с кланкери? — попита Ниш.
— Навсякъде се намират повредени машини, не само на това бойно поле. Тези двукраки червеи първи надушват къде има грабеж.
— Но как ги използват без оператори?
— Въпрос, над който Иризис би могла да размисли — рече Игур. — Освен това има много таланти, които остават извън закона.
— По-скоро се чудех как така остават ненаказани — разясни Ниш.
— Скрутаторската власт по тези земи е само формална, така че плячкаджиите вилнеят. Удивително е на какво е способна човешката изобретателност, когато самото ѝ оцеляване е заложено на карта.