— На тях ли се дължи защитното заклинание?
— Силно се съмнявам — каза Игур. — Прекалено е силно, освен това не ми изглежда съответстващо. За всеки случай ще се държим настрана от лагера им. Заобиколи бойното поле, Инуи. Лети ниско, за да не видят накъде сме се отправили.
Спуснаха се съвсем близо до земята. Игур стоеше край борда, вкопчен с две ръце във въжените перила.
— Губя полето — напевно каза Инуи. Тя извличаше енергия от далечно излъчване, разбира се, тъй като снизортската възлова точка вече не съществуваше. Роторът рязко забави въртенето си.
— Потърси друго.
Тя го стори.
— Нищо. — Инуи изглеждаше притеснена, но и решителна. Евентуална заплаха към контролера ѝ представляваше заплаха към нея самата. Тя бе готова да го защити.
— Какъв е проблемът по-точно? — попита Игур.
— Полето все още е тук, но не мога да се включа към него.
— Може би сме се приближили до защитното заклинание? — рече Иризис.
— Възможно — съгласи се мистикът. — Остави машината по вятъра, Инуи, а аз ще проверя.
Лек бриз ги отнесе на запад. Скоро роторът отново затрака и се завъртя с пълна скорост.
— Приземи — нареди Игур. — Там, на онази могила. И стой нащрек. Ако някой се приближи, издигни се веднага.
— Ами ако са лиринкси? — обади се Флангърс, който проверяваше механизма на арбалета си.
— Импровизирай. Иризис, Ниш, елате с мен.
Тримата се спуснаха на земята още преди дъното на гондолата да я е докоснало и се отправиха към група повредени конструкти. Машините бяха разположени близо една до друга. След няма и сто крачки вървящият по-напред Игур рязко спря, повдигайки ръце.
— Защитата? — поинтересува се Иризис.
— Да. Заклинанието е предвидено да отблъсква живите същества.
— Но защо? — попита Ниш.
— Аахимите отдават изключително дълбока почит на мъртъвците си. Не биха понесли да оставят телата си погребани в чужда земя. Някой ден, веднага щом получат възможност, ще се върнат, за да отнесат останките. Защитното излъчване е гаранция, че мъртъвците ще останат защитени от гробирджии, диви животни и прекалено любопитни. И за да попречат на начинания като нашето. Ако си спомняте, всички конструкти извън границите на този щит бяха разрушени.
— Как се захранва щитът в отсъствие на поле? — попита жената.
— В продължение на хиляди години аахимите са използвали стражеви устройства с независимо захранване. Възможно е да са обединили десетки от тях, за да оформят това излъчване. А може и да са си послужили с някакво могъщо заклинание. Във всеки случай делото им е значително. — Игур крачеше настрани, все още протегнал ръце пред себе си. Изглежда придобиваше представа за насрещното заклинание.
След известно време той спря и започна да описва кръгове с ръцете си. Устните му се движеха безмълвно. Накрая изохка тихо и направи движение, повдигащо въображаемо платнище.
— Минавайте. И бързо, не мога да удържам дълго.
Усещането бе странно, защото бариерата бе напълно невидима. По време на прекосяването ѝ Ниш усети лек гъдел, който се плъзна към носа и ушите, но изчезна почти веднага. Само стъпалата останаха да го сърбят известно време.
Нищо не показваше, че са пристъпили в границите на невидим купол. Слънцето бе също тъй ярко. Песента на птиците се разливаше наоколо, същият лек ветрец се извиваше, тихото потракване на ротора достигаше необезпокоявано. Но усещането бе съвсем различно. Механикът се чувстваше обгърнат. И освен това чувстваше, че се намира на свято място.
Незасегнат от страхопочит, Игур се отправи към два видимо недокоснати конструкта.
— Да вървим. Възможно е онези шайкаджии да ни последват, а нямам намерение да се окажа пленен тук.
И в двете машини нямаше тела. Мистикът пристъпи към работа веднага.
— Ниш, разглоби основата на този и виж дали не можеш да извадиш задвижващия механизъм непокътнат. Иризис, ние с теб ще работим в кабината, за да научим за направляващия механизъм. Ще трябва да работим бързо.
Металът бе студен, но Ниш бе работил сред много по-лоши условия. А дългият престой при аахимите го бе запознал с конструктите им, макар че до този момент не бе получавал възможност да работи над някой от тях.
Слънцето почти бе преполовило небесния си път, когато Хлар бе свалил основата и се бореше да демонтира механизма — сложна структура от снадени метални части, обгърната в черен метален кожух с големината на малко буре. За момент той се отдръпна, за да обмисли подход, и в същия миг чу как роторът на въздухоплава се завърта настойчиво. Летящата машина набра височина и се обърна.