— Прикрий се! — просъска Игур от кабината. — Ако ни видят, ще останат да се навъртат тук, докато не излезем.
— Кои? — попита Ниш. От мястото си той не разполагаше с видимост.
— Плячкаджиите.
Двадесет и четири
Притисналият се към земята Ниш усети познатото ритмично разтърсване, породено от ударите на метални крака. Кланкерът мина наблизо, позволявайки оглед на значителните модификации, които бе претърпял. Бойната кула бе обгърната с разнообразни по големина и цвят парчета метал и покрита с чугунена броня, задигната от други кланкери. Покривът бе осеян с метални шипове. В предната и задната част на машината стърчеше по един копиемет. Всичко бе ръждясало, немарливо и отблъскващо грозно.
Сред метално стържене машината спря. Трима скочиха на земята. Те бяха рошави и мърляви създания, облечени в парцали и потъмнели частични брони. И тримата притежаваха мечове и ножове, а двама от тях можеха да се похвалят и с привързани към гърбовете им арбалети.
Единият приклекна и посочи нещо.
— Открили са следите ни — тихо каза Игур. — Сега ще ни последват и ще останат тук.
— Да се надяваме, че дирите свършват преждевременно — каза Ниш.
Плячкаджиите обикаляха около бариерата почти час, преди да се върнат в машината си и тежко да се отдалечат.
— Хващай се на работа, Ниш — каза Игур. — Ти също, Иризис. Аз ще остана на пост. Не мисля, че са отишли далече.
По пладне Иризис се плъзна по корпуса и скочи на земята. Игур ѝ подаде торба, която жената внимателно постави на земята и приседна на сянка.
— Какво е това? — попита механикът.
— Устройството на контролера. — Иризис започна да отчопля строшен нокът.
— Знаеш ли как да го използваш?
— Конструктът е бил деактивиран, но мисля, че ще успея да го разгадая — отвърна Игур вместо нея. — Ти как се справяш, Ниш?
— Успях да освободя задвижващия механизъм, но е прекалено тежък, за да го повдигна сам. Дори и за трима ни ще се окаже трудно да го пренесем.
— Първо да го извадим. — Игур се приведе под наклонения конструкт (едната страна на машината се бе натъкнала на канара при изчезването на полето). Той започна да дърпа и каза: — Иризис, вземи онзи клон. Подпъхни го под механизма и го насочи към земята, когато го повдигнем.
Тримата се хванаха на работа. След много сумтене и напрягане, а също и един момент, в който Ниш за малко щеше да остане без пръсти на краката, двигателят най-сетне бе преместен върху каменистата земя, непокътнат.
— Чакайте тук — нареди Игур и се отправи към невидимата граница. Премина отвъд, огледа се за въздухоплава и изчезна сред храсталаците.
Изминаха няколко минути.
— Надявам се, че не се е отдалечил прекалено — рече Ниш.
— Или по-лошо — мрачно отвърна Иризис.
Разнесе се познато разтърсване.
— Плячкаджиите се връщат — додаде тя.
— Уви.
— Какво ще правим?
— Нямам представа.
Още няколко минути двамата помълчаха. Кланкероподобието изникна, следващо границите на бариерата. Същите трима пройдохи се появиха.
— Току-що ми хрумна нещо неприятно — каза механикът.
— Какво?
— Щитът не пропуска живи същества, но вятърът без проблем преминава.
— Не разбирам накъде биеш.
— Ами ако бариерата не пречи на оръжията им?
Едър, космат мъж се покатери на върха на машината и насочи ръждясал далекоглед в тяхната посока. Останалите двама приседнаха на земята.
— Имаме проблем — каза Ниш. — Не мърдай.
— Ти си този, който диша тежко — отвърна с типичното си спокойствие Иризис.
— Надявам се, че Игур е затворил бариерата след себе си.
Далекогледът отмина сенчестия участък, където двамата се бяха прикрили, сетне се върна. Косматият изкрещя нещо, което Ниш не можа да разбере.
От задния люк на конструкта изникна жена, повлякла след себе си дете — мърляво момиче на около десет години, със сплъстена коса. Покатерилият се върху кланкера извика към жената и посочи наклонения конструкт. Жената изкрещя нещо в отговор, зашлеви опитващото се да се освободи девойче и го завлачи до бариерата.
Там момичето се отскубна от жената, обърна се към мъжа, който още ревеше, и отправи обиден жест към него. Сетне се изплези на жената, с което си спечели нов шамар.
Притискайки зацапани ръце към бариерата, девойчето се вторачи отвъд. Докато погледът ѝ минаваше над Ниш, той отново усети разливащ се по стъпалата му гъдел.
— Сега я втасахме — каза Иризис. — Изглежда малката е перцептор.