— Това не обяснява как е открила мен. Както ти особено често обичаш да изтъкваш, аз не притежавам никакъв талант.
— Компенсираш с други характеристики, Ниш.
Момичето посочи към тях и изкрещя развълнувано.
— Внимавай! — възкликна Иризис, когато косматият насочи копиемета към тях.
Нямаше време да бягат. Ниш можеше единствено да се притисне към земята и да се надява, че се слива със сенките. Копието се вряза в основата на съседния конструкт. Иризис извика.
— Добре ли си? — попита механикът.
— Влезе ми мръсотия в окото. Да се махаме! Следващият изстрел ще ни прониже.
Двамата трескаво запълзяха към отсрещната страна, където щяха да останат скрити от стрелеца. Второ копие прелетя досами кръста на Ниш.
— Адски бързо презарежда — задъхано рече механикът.
— Какво ще правим сега?
— Чакаме ги да си отидат?
— Имаш ли вода?
— Не. А ти?
— Не. Жадно чакане ще бъде.
— Но с добра компания — отбеляза Ниш.
— Вече се чудех кога ще забележиш — рече Иризис, преструвайки се на наскърбена.
— Познаваш ме…
— Да, зная, че си бавен.
— Налага ми се сам да узнавам всичко.
— Но не и на мен. Ела тук. — Тя го прегърна. — Толкова ми липсваше, Ниш.
— Ти също… Ти си най-близката ми приятелка. — След един проточил се момент той се отдръпна. — Съжалявам, прекалено е горещо.
Иризис въздъхна.
— Игур ще направи нещо — каза тя след известно време.
— Стига вече да не са свалили въздухоплава. Не забравяй, че има още два кланкера.
— Колко успокояващо.
— Радвам се, че можах да помогна — изсумтя механикът.
— Струва ми се, че с всеки изминал миг става все по-горещо — рече Иризис след още един интервал чакане. — Мислиш ли, че все още са там?
— Щяхме да чуем кланкера. Плячкаджиите са свикнали да чакат.
Бе късен следобед и Ниш умираше от жажда. В един момент той не издържа и предпазливо се прокрадна до предния край на конструкта, за да надникне. Долетялото копие за малко не отнесе носа му. Скоро след това се появиха и останалите два кланкера.
— За колко ли време се умира от жажда? — небрежно попита Иризис.
— Поне няколко дни.
— Аз не…
— Какво беше това? — прекъсна я Крил-Ниш и се вслуша напрегнато.
— Изглежда Игур се връща с въздухоплава.
Сянка премина пред слънцето. Скоро машината увисна високо над бариерата, извън обхвата на копиеметите.
— И сега какво? — рече Ниш. — Въздухоплавът не може да се спусне, а ние не можем да помръднем.
— Ще изчакаме да се стъмни.
Така и сториха. Но безкрайното чакане не им донесе утеха. Плячкаджиите струпаха някаква кула върху първия кланкер, над която по тайнствен начин запалиха ослепителна светлина, насочена право към конструкта на Ниш и Иризис. Другите два кланкера сториха същото, заели позиции встрани, така че зад двамата остана неголяма сянка, в която да се укриват. Скоро припламнаха лагерни огньове, разнесе се миризмата на печено.
— Не бих отказал едно бутче, каквото и да е това месо — сухо отбеляза Ниш.
Иризис взе ръката му и я стисна.
— Трябва да направим нещо, Ниш.
Някога механикът би споделял мнението ѝ, но вече бе поумнял.
— Няма какво. Игур ще се погрижи. Той има план, нашите действия само биха попречили.
— Ами ако не е изготвил план?
Той не отговори.
— Чуваш ли нещо? — Иризис се надигна. От дясната им страна долитаха крясъци, единият лъч се отмести.
— Нещо гори.
Вторият лъч изчезна. Ниш надникна откъм притъмнялата страна.
— Един от фургоните им се е подпалил.
— Игур им отвлича вниманието — рече тя. — Това означава ли, че трябва да побегнем?
— Не е дошъл чак тук, за да си тръгне без механизма — възрази Ниш. — Да видим дали не можем да измъкнем и него.
След още крясъци и третият лъч се извъртя. Двамата пролазиха до механизма и започнаха да го отместват, но светлината се завърна почти веднага. Те застинаха под конструкта, стараейки се да се слеят с пръстта и метала.
— Щом осъзнават, че сме тук — промълви Иризис, — трудно ще пропуснат да ни прострелят.
— В тази светлина няма и да разберем. — Ниш заслони очи в напразен опит да види случващото се при кланкерите.
Механикът различи малка искра да се спуска плавно надолу. Тя се носеше към позицията на втория кланкер.
Експлозията покри взора му с червенина. За момент кланкерът се очерта в черно, подскочи във въздуха и се стовари на една страна. Тъпанчетата на механика го заболяха от оглушителния трясък. Разнесоха се викове на болка и ужас. Лъчът се отдръпна от конструкта, за да се насочи към небето в дирене на въздухоплава.