Выбрать главу

Някой тичаше към конструкта, за да се плъзне под него. Флангърс!

— Това ли е? — задъхано попита той, сочейки механизма.

— Да, но не можем да го преместим.

— Няма да ни се наложи. — Тримата го изтеглиха изпод конструкта. — Сега ще заобиколим, за да не им предоставяме възможност да стрелят по нас.

— Каква беше онази експлозия? — попита Иризис.

— Голям балон с газ, към който привързахме торби с пясък. Ефектно беше, нали?

— Не се оплакваме — промърмори Иризис.

— А преди това излях кана горещо олио върху един от фургоните им.

— В критични обстоятелства ставаш опасен човек — рече Ниш. — Какъв е планът?

— Игур подготвя още един балон. След неговото избухване ще спусне въже, за да изтегли механизма през дупка, която отвори в бариерата.

— Не бих искала да вися на въже и да се моля лъчът да не ме открие.

— Ние ще побегнем — отвърна Флангърс — обратно по пътя, по който дойдох аз.

— Хубаво — рече Иризис. — Поне Игур ще разполага с това, което искаше, дори и ние да не успеем.

— Такъв е животът — каза войникът. Тонът му подсказваше, че самият той не би имал нищо против саможертвата. Все още живееше заради дълга си към Иризис, но не бе променил намерението си за край.

Нова експлозия разтърси нощта, макар че тя не причини толкова щети.

— Пригответе се — рече Флангърс.

Въжето се спусна със съскане, удряйки земята недалеч от тях. Флангърс го взе, умело обви механизма, дръпна трикратно и се отдръпна.

Въжето се опъна и механизмът напусна земята. Но само след един лакът спря и започна да се поклаща.

— И Игур възнамерява да го издърпа съвсем сам? — каза Ниш.

— С помощта на макари — рече Флангърс.

От последния кланкер се разнесе крясък. Лъчът се върна и очерта въжето — разсякла нощта черта. Копиеметът стреля.

— Изстрелът е труден, но ако уцели въжето, с нас е свършено — каза Флангърс. — Ще трябва да им отвлечем вниманието. Бягайте натам, поотделно. Аз ще тръгна последен.

Най-опасната позиция.

Иризис се затича по диагонал, отдалечавайки се от кланкерите и горящия фургон. Ниш се впусна няколко секунди след нея, последван от Флангърс. Разнесе се гласът на момиченцето, надаващ предупредителен вик. Лъчът се завъртя, намери Иризис и започна да я следва.

— Лягай! — изрева Флангърс.

Занаятчията веднага се хвърли на земята, където се плъзна по инерция. Копието прелетя право над раменете ѝ, за да заоре пръстта. В следващия миг Иризис отново скачаше на крака.

Лъчът се извъртя към механизма, до този момент издигнал се на десет дължини над земята. Ниш чу метално иззвънтяване, загатващо попадение върху корпуса на двигателя. Надяваше се, че то не е увредило нищо. Последва завъртане на светлината, ново копие прелетя край ухото на Иризис — сребърна змия, изстреляла се през лъча — и вече се намираха извън обхвата.

Флангърс подмина Ниш. Войникът тичаше с лекота.

— Още колко остава? — промълви механикът. Далакът вече го болеше.

— Към хиляда крачки.

— Дано да са по-малко.

Войникът се изравни с Иризис, посочи леко наляво и пое напред. Занаятчията бе започнала да се задъхва. Същото се отнасяше и за Ниш. Тичането не бе лесно след цял ден без храна и вода.

Механикът се извърна назад. Кланкерът стреля отново към въжето, но пропусна. Механизмът вече почти не се виждаше.

Тромавата машина се извъртя в тяхна посока, следвайки втората, която бавно обхождаше периметъра на бариерата. Пред тях Флангърс търчеше, почти незабележим в мрака. Когато го настигнаха, той бе спрял и с една ръка търсеше отвора, който Игур бе оставил за него.

— Тук е — тихо каза той, избутвайки някаква невидима завеса.

— После накъде? — на пресекулки попита Иризис.

— Право напред към северозападния ъгъл на снизортската стена. — Той указа посоката с пръст.

Иризис се затича натам. Със залитане Крил-Ниш я последва. Заради сухотата на гърлото си механикът дишаше стържещо. Флангърс взе арбалета, който бе оставил край отвора, и ги последва.

Вече бяха прекосили половината път до стената, а кланкерите все така тътнеха зад тях. Бяха ги накачулили поне тридесет настроени за мъст плячкаджии. Изглежда момиченцето напътстваше преследването, защото машините неумолимо следваха дирята на бегълците, без да се подлъгват от лъкатушещите им маневри в мрака.