От хребета на едно възвишение Иризис видя, че стената се намира на още половин левга от тях. Флангърс се отпусна на едно коляно, прицели се и стреля. Ниш чу как болтът отскача от металните плочки.
Точно когато механикът бе решил, че не може да направи нито крачка повече, между кланкерите избухна експлозия. Сред метално пищене те спряха и насочиха лъчите си към небето, трескаво търсейки. След миг светлините им угаснаха.
Въздухоплавът се спусна до Иризис. Тримата се прехвърлиха на борда, след което машината отново набра височина и се отдалечи.
Двадесет и пет
Гилаелит изпрати един от новите си слуги до Оелил с нареждане да поиска от матриарха всички лиринкски карти. Гирил се отби още същия следобед и веднага се съгласи. Готовността ѝ накара тетрарха да се усъмни за наличието на някакви задни мисли. Но пък тя бе проявявала интерес към работата му и преди.
— В ранните ни дни на Сантенар, преди започването на войната, най-добрите ни летци са обикаляли света, за да го картографират. Искали сме да потърсим евентуални територии, където да се заселим, вместо да се сражаваме за част от Лауралин.
— И намерили ли са подходящи места?
— Няколко. Един малък континент далеч на запад притежава сходство със земя, нанесена върху геомантичния ти глобус. А също и земи значително над екватора. И те са положени грешно.
Нищо чудно, че глобусът му бе изневерявал преди.
— Там живеят ли човеци?
— Не зная, тетрархо. Тези земи са били достижими единствено за най-добрите сред най-добрите от летците ни, а те не се задържали дълго. Далечните територии не са представлявали интерес за нас, защото само летците биха могли да ги достигнат. Останалите би трябвало да доплуват. — Тази мисъл породи петна на притеснение по гръдните ѝ плочки. — По-добре да умрем в битка за Мелдорин и Лауралин, отколкото да умрем като кучета в безкрайния океан. Въпреки това предците ни са съставили подробни карти на всички територии. Ще заръчам да ти изпратят копия.
— Ами възловите точки и границите на излъчванията им?
— Познато ни е разположението на по-могъщите от тях, както на сушата, така и под морето. Подобно знание е необходимо за полетите ни. Ще се погрижа да получиш и тези карти. В замяна ще ми позволиш да си послужа еднократно с геомантичния ти глобус, ако изникне такава нужда.
Късно вечерта четирима лиринкси донесоха множество огромни свитъци. Всяка от картите бе с големината на килим и съдържаше грижливи очертания с цветно мастило, нанесени върху най-меката кожа, която Гилаелит бе виждал. Докато разгръщаше картата, той потръпна. В най-горния десен ъгъл личеше пъп, а над него се виждаха две едри, тъмни зърна. Изглежда картата бе изработена от човешка кожа, женска. Няколко десетки кожи бяха вложени в изработката на всяка от картите.
Но след като преодоля погнусата си, тетрархът бе в състояние да оцени ценността на картите. Те притежаваха онази степен на детайлност, постижима само при оглед от въздуха. Дори ако пренесеше информацията схематично, полезността на глобуса му щеше да се увеличи стократно.
Обновяването на глобуса се оказа най-изморителната работа, някога подхващана от него. Моретата и океаните под стъклената повърхност изискваха три чифта лещи, обгърнати от подвижна рамка. След като се съсредоточеше над конкретно място, Гилаелит използваше Изкуството, за да го промени в триизмерно копие на лиринкските карти. Понякога коригирането на нищожно ъгълче му отнемаше час, защото му се налагаше да издига планини, снижава възвишения, изменя коритата на реките или извивките на бреговата линия. А подобни грешки бяха стотици. Освен това трябваше да създаде съвсем нов континент в северното полукълбо, притежаващ собствени полуострови, заливи и архипелази.
Потапянето в тази дейност почти му позволяваше да забрави бавното чезнене на ума му. Почти, защото всяка нова стъпка му отнемаше повече време и изискваше повече концентрация. Привечер тетрархът имаше усещането, че някой е метнал отгоре му черга и го е бил немилостиво. Слабото изтичане на енергия от фрагментите фантомен кристал бавно го увреждаше. В края на деня Гилаелит не усещаше разликата, дори след първата седмица не се чувстваше по-различно, но след първия месец болезнено ясно осъзна какво е изгубил. Мисълта му се носеше тромаво и накъсано. Способността му да се концентрира, някога инстинктивна, сега поглъщаше мъчителни количества воля. Случваше му се да забравя пасажи от трансформиращото заклинание, които преди бе използвал дори без да се замисля.