Той знаеше, че Гирил го наблюдава с помощта на зигнадри, но се преструваше, че не забелязва. Още от самото начало бе очаквал наблюдение. А и геомантичният глобус бе обикновен инструмент — от значение беше онова, което Гилаелит възнамеряваше да стори с него. А това Гирил нямаше как да знае.
Нужни му бяха два месеца неспирна работа, която не му оставяше време за нищо друго. Но накрая глобусът бе завършен. Един дъждовен есенен следобед тетрархът се отдръпна, размачка пробождащия го врат и остави кълбото да се върти над възглавницата си от ледна мъгла. Струваше му се, че е отправил поглед към Сантенар от празнотата. Може би, в някаква странна двойственост, глобусът бе истински: съвършен микрокосмос на света. И устройство, с което Гилаелит щеше да открие тайните му. Стига преди това да успееше да открие и излекува собствените си проблеми.
Уви, до този момент тетрархът бе променял само терена. Това означаваше, че разположенията на възловите точки са още по-неправилни. Той въздъхна и пристъпи към втората част от задачата си. Никога нямаше да успее да нанесе всички известни излъчвания — подобна задача би погълнала годините на няколко живота. Но пък Гилаелит не смяташе, че подобно нещо е необходимо. Достатъчно бе най-големите възлови точки да бъдат нанесени, контролиращите (тази мисъл пък откъде се взе?), и глобусът щеше да се окаже подходящ за плана.
Той отново се върна към картите. Накара Тиал и още един слуга да ги разгръщат пред него — в последно време погнусата му към човешката кожа се бе възродила. Ами ако Гирил го убиеше и изработеше карта от неговата собствена кожа? Отвратително!
Гилаелит започна да изтрива старите възлови точки и да нанася новите в друг слой, който щеше да му позволи да впише и същината на всяка от тях. За тази цел той отпусна глобуса в една зеленикава никелирана купа върху палисандрова платформа. Близо до ръба на платформата личаха поредица концентрични месингови кръгове със стрелки. Всеки кръг бе подвижен, позволявайки прецизни измервания.
Седмиците потекоха, но накрая и тази задача бе приключена. Гилаелит се отдръпна, позволи на глобуса да се завърти и доближи кристал до стъклената му повърхност. Проявите на възловите точки се осветиха. Готово. Геомантичният глобус бе най-съвършеният модел на Сантенар, който човешка ръка можеше да сътвори. Това бе Гилаелитовият шедьовър. С негова помощ тетрархът най-сетне щеше да разбере функционирането на света. Разбирането щеше да му предостави силата на възловите точки, ако я поискаше. Сега трябваше единствено да се надява, че натрупалите се умствени щети няма да му попречат.
— Майсторска работа, тетрархо — обади се Гирил.
Гилаелит се извъртя рязко, обхванат от неочаквана и животинска паника.
— Дошла си да вземеш глобуса ми! — извика той, трескаво дирейки изход, макар да осъзнаваше, че такъв не съществува.
— Ако искахме подобно устройство, щяхме да си го изработим — отвърна тя, сбръчквайки устната си. — Но ти би могъл да ми помогнеш по друг начин, тетрархо. И трябва, защото си ми длъжник.
— Дългът бе платен. — Той си придаде арогантен вид, за да прикрие нервността си.
— Напротив, продължава да се трупа. Дългът за слугите ти, за храната, която предоставяме на теб и на тях, а също и за всички твои искания, които изпълних безрезервно.
— Какво искаш?
— Услугата няма да те затрудни особено — меко каза тя. — Става дума за поредица измервания от няколко места около града.
— Искаш да напусна Алцифер? Не ме ли предупреди изрично за чудовищата, които дебнат в горите?
Това прозвуча страхливо, но пък тетрархът не бе стигнал толкова далеч, само за да свърши между зъбите на някой плиткоумен хищник. Освен това времето му беше ценно. Не можеше да си позволи и минута за губене.
Гирил пропусна възможността да се подиграе на липсата на смелост. Тя се оказваше по-благородна от очакваното.
— Ще бъдеш в безопасност. Нашата територия се простира и извън Алцифер, освен това ще те придружават телохранители.
— Не можете ли да извършите измерванията сами?
— Можем, но аз искам ти да ги направиш. Като частична отплата. В настоящия момент сме прекалено заети, за да заделяме ресурси за нещо, в което би могъл да ни помогнеш. Задачата няма да ти отнеме много време. Не повече от няколко дни.
Привечер, заел позиция на един връх над града, Гилаелит извършваше измервания с помощта на калибриран далекоглед и нанасяше силата на излъчването върху карта, която Гирил му бе дала. Отчитането трябваше да бъде провеждано на всеки половин час в рамките на един ден. Същият процес щеше да се повтори на още шест места. Това означаваше, че работата щеше да отнеме седмица — повече от мъглявото обещание на матриарха, загатвало краткост. Измерванията се провеждаха без никаква почивка. Придружаваха го всичките му слуги — изглежда Гирил ги бе изпратила, за да го държат под око — а също и двама лиринкси.