Выбрать главу

На третия следобед тетрархът работеше върху склона на спящ вулкан. Току-що бе преместил уреда за наблюдение, когато долови мощно изкривяване в полето, накарало го да повдигне очи. Изкривяването се движеше, но източникът му изглеждаше прикрит. Нужни му бяха значителни усилия, за да проумее какво съзира. За негово огромно удивление то се оказа таптер. Корпусът му бе непокътнат, следователно не принадлежеше на Тиан. Още някой бе открил тайната. Много скоро небесата щяха да почернеят от конструкти.

Таптерът се понесе в неговата посока. Гилаелит присви очи, опитвайки се да разпознае оператора, само че машината се намираше прекалено далече. Който и да стоеше в кабината, човек или аахим, то той представляваше заплаха за тетрарха. Гилаелит се скри сред дърветата, надявайки се, че машината ще се отдалечи.

Но слугите му започнаха да крещят, да подскачат и да размахват ръце.

— Внимавайте — извика той. — Най-вероятно вътре има аахими.

— Те ядат ли хора? — каза вечно избухливият Тиал.

— Не, разбира се.

— Тогава те са много по-радостна гледка от врага!

Ако аахимите откриеха Гилаелит, несъмнено щяха да го пленят и накажат за лъжите му. Дори можеше да се прости с живота си. А ако таптерът принадлежеше на скрутаторите, тетрархът щеше да бъде съден заради укриването на истината от Кларм. Отново го очакваше екзекуция. Вероятно подобна орис го очакваше и при Гирил, но не и преди изпробването на глобуса. Решението не беше трудно. От трите възможни пътя единствено оставането в Алцифер му предоставяше възможност да довърши проучванията си.

— Не и за мен — промърмори Гилаелит и се оттегли още по-навътре в сенките.

— Ето какво било — ревна Тиал. — Вижте го как се крие, страхливецът! Обещанията му бяха лъжи. Той е предател. Както многократно ви казвах, скрутаторите ще платят богато за него. Хванете го!

Двама се нахвърлиха върху тетрарха, а останалите мъже награбиха клони и нападнаха лиринксите телохранители, оттеглили се в сянката. Жените на поляната започнаха да крещят още по-силно и да размахват парцали, но Гилаелит усети подновяването на прикриващо заклинание. Машината изчезна.

Трима от робите рухнаха, преди лиринксите да бъдат надвити. Единият бе сразен от умело хвърлен камък, а другият рухна под тежестта на четирима човеци. Удар по главата го зашемети.

Съпротивляващият се Гилаелит бе извлечен на открито и бе завързан. Той се молеше наоколо да има още лиринкси, иначе с него бе свършено.

Двадесет и шест

Вечерта Малиен дойде в стаята на Тиан. Аахимата изглеждаше притеснена.

— Прости ми — каза тя още от прага. — Трябваше да предположа реакцията им и по-късно да пристъпя към въпроса.

— Напълно осъзнавам, че народът ти не би искал чужденци да се намесват по време на съвещанието — каза Тиан, която бе прекарала времето в разглеждане на стенните багри. — Не трябваше да се намесвам.

— Те реагираха така, защото бе изтъкната най-голямата им слабост — неспособността за постигане на съгласие. — Малиен приседна на леглото: ромбоидна метална рамка с твърд като дъска дюшек. Останалите мебели бяха също тъй минималистични. Ярък контраст с Тиртракс, където повърхността на всеки предмет се бе отличавала с украса. — Сегашното положение е по-лошо от времето преди съвета.

— И в останалите отношения ли са такива?

Малиен въздъхна.

— Да, за съжаление, когато става дума за взаимодействията им с външния свят. В миналото сме били връхлитани от бедствия, защото ни е липсвала смелостта да се изправим срещу могъщ, харизматичен предводител или защото виждането ни за него е било идеализирано. Парад на глупостта, както се изразявам аз. Глупостта на Тензор до такава степен се е врязала в спомените ни, че никой вече не иска да става водител. Всяко предложение бива разкъсано на съвещанията. Страхът от високомерна арогантност не ни позволява да предприемем нищо, дори и когато светът около нас рухва.

— А Витис прилича на Тензор. Витис идвал ли е тук?

— Негови пратеници са идвали на посещение, но отдавна. Този терен е непроходим за конструктите. Дори от Каларските низини, намиращи се на запад от планините, пътят до Щасор е няколко седмици. А през зимата, която тук трае шест месеца, дори този път не е наличен.