— Освен с таптер. Знае ли се къде е в момента Витис? — Някъде далеч, надяваше се Тиан.
— Отправил се е на север към Фосхорн, заграбил е земя там и е затворил границите. Никой не знае какви са плановете му.
— Бях убедена, че ще продължи да ме преследва — тихо каза Тиан.
— Това е поредният от недостатъците ни: в трудни времена се оттегляме и се изолираме от света.
Занаятчията изпита огромно облекчение.
— Какво ще правиш сега, Малиен?
— Не зная. Може да се завърна в Тиртракс, ако Харджакс ми позволи.
— Защо би ти попречил?
— Заради таптера. Подобна плячка би могла да го одръзнови достатъчно.
— В опасност ли си?
— Не мисля, но все пак…
Три нощи по-късно Тиан лежеше будна в мрака. Стаята леко се разтърси от земетресение. Това не бе първият трус, който бе усетила от идването си, но амплиметът, оставал непроменен от пристигането ѝ, започна бързо да премигва. Занаятчията се надигна. Стаята отново се разтърси, достатъчно силно, за да предизвика падането на една метална чаша. Издрънчаването ѝ върху каменния под прозвуча като далечна аларма. За няколко секунди цветните последователности върху стените станаха хаотични, преди да се възвърнат към обичайното си редуване.
Тиан си помисли да изследва източника на труса с помощта на геомантията си, но това щеше да наложи употребата на амплимета, а тя не бе го използвала по такъв начин от Тиртракс насам. Все още чувстваше, че бипирамидата изчаква нещо. Този път усещането бе особено силно.
Тя слезе от леглото, за да вдигне падналата чаша, сетне посегна към хедрона си. При допира полето блесна в съзнанието ѝ, нащърбено. Изглежда нещо извличаше огромни количества енергия от него. Това ли бе изчаквал амплиметът?
Без да се облича, Тиан бързо се отправи към стаята на Малиен. Камъкът под краката ѝ бе леден — щасорските аахими поддържаха температура, която бе значително по-ниска от нравещата ѝ се.
Тя потропа на вратата.
— Влез! — каза Малиен.
Аахимата седеше на масата с Билфис, който държеше лъскав куб в ръцете си. Кубът приличаше на модел на Щасор. Вътре в него и по повърхностите му се движеха цветни ивици. Билфис се мръщеше.
Малиен нанасяше някакви бележки върху сложна диаграма. Билфис завъртя куба в ръцете си. Триизмерната фигура се сдоби с по двадесет и пет по-дребни свои копия, израстващи от всяка страна. Аахимът започна да ги подрежда в нова последователност.
Малиен вписа още нещо.
— По-лошо!
Билфис изключи прогностичния куб, остави го на масата и прокара ръце през косата си.
— Какво има, Тиан? — продължи Малиен.
— Точно след земетресението амплиметът започна да премигва, а сега нещо черпи огромни количества енергия от местната възлова точка. Боя се да не би…
— Не е амплиметът — каза Билфис. — Строим защитно съоръжение срещу въздушни нападения.
— Значи всичко е наред — рече занаятчията. — Или?
— Страхуваме се, че ще претоварят възловата точка. Или ще предизвикат нещо още по-лошо — мрачно каза Малиен. — Ако си спомняш, Тиан, споменавала съм тези си опасения още в Тиртракс. Но хората ми отказват да се вслушат. Те са прекалено изплашени.
— От какво?
— Всичко и всички. Щом тайната на полета бъде разкрита, а това развитие няма да закъснее, Щасор ще стане уязвим. Внезапно разположението му ще се превърне в недостатък, а не защита.
— Разбирам. А какво би могло да се окаже по-лошо от претоварването на възела?
— Претоварването на всички възлови точки.
Тиан ги погледна объркано.
— Не разбирам.
— И самите ние не сме сигурни, че разбираме — поде Билфис, — но започваме да си мислим, че възловите точки не са самостоятелни, както сме смятали до този момент, а свързани!
— Чрез силни излъчвания, които остават незасечени — каза Малиен. — Човеците вече са виждали как лиринксите пресушават възлови точки. Последните се възстановяват в рамките на дни след отстраняване на пренасочващото устройство. Не разбирахме как е възможно толкова бързо възстановяване. То би трябвало да отнема години.
— Но ако останалите възлови точки пренасочват част от излъчването си към засегнатата, бързото възстановяване става напълно обяснимо — допълни Билфис.
— Но това не е ли добра новина? — Занаятчията се вгледа в лицата им.
— Така смятахме, докато не научихме за смъртта на снизортската възлова точка — каза Билфис. — Това ме притесняваше още от момента, в който чух. Опасявам се… — Той погледна към Малиен. Аахимата кимна.