Тиан го погледна подканящо.
— Ако възловите точки наистина са свързани, угасването ѝ би могло да представлява проблем.
— Как така?
— Всеки месец човеците прибавят нови кланкери към хилядите, които вече са в експлоатация. Непрекъснато се увеличава бройката и на други техни устройства, които се захранват от полето. Лиринксите правят същото, а хилядите конструкти на Витис също не улесняват положението. Сега Щасор издига огромен щит. Самото му изграждане ще погълне значително количество енергия. А непрекъснатото му поддържане — ден след ден, година след година — ще изисква още повече. Все повече и повече сила бива изтегляна все по-бързо. В даден момент трябва да изникне последица. Тукашната възлова точка може да пресъхне. Възможно е недостигът да се разпростре и до околните. Сега разбираш ли опасността?
— Така мисля… — рече занаятчията.
— Ако няколко възлови точки угаснат едновременно, захранващите ги сили ще трябва да компенсират. Какво последствие би имало това за нищожните създания, вкопчили се в кората на Сантенар?
— Искаш да кажеш, че някои от вълзовите точки може да избухнат, като в Снизорт? — каза Тиан.
— Това е една от възможностите. Възможно е експлозията да се предаде по веригата — каза Малиен. — Също така е възможно неизвестните сили да нарушат баланса си, разкъсвайки самата планета. Никой от нас не притежава достатъчно геомантични умения, за да прецени.
— И няма друг начин да установим?
— Над това работим в момента.
— Двамата с Билфис изложихме тревогите си пред аахимите от Синдика — каза Малиен на следващото утро. — Последното земетресение бе разтревожило и тях, така че ние засилихме натиска. Народът ми не остана доволен, но се съгласи да ни предостави исканото в замяна на тайната на полета. Щасорските аахими искат да построят свои собствени конструкти.
— Това разумно ли е? — каза Тиан, но съжали веднага. Тя нямаше право да критикува Малиен.
— Това бе единствената карта, с която разполагах.
— Какво ще предоставят в замяна?
— Цялото си знание за възловите точки.
— Което ти можеше да поискаш по право — отбеляза Билфис.
— Но те щяха да ме бавят месеци наред — рече Малиен. — А така ще започнем веднага.
— Ще започнем с какво? — поинтересува се занаятчията.
— Да обхождаме възловите точки около Щасор, за да проверим състоянието им.
— Може ли да дойда и аз? — Тиан не бе свикнала да бездейства, а тук нямаше с какво да си запълва времето. — Няма да откажа никаква работа.
— Искам да дойдеш — каза Малиен. — Без теб не бих се справила.
Когато аахимите им върнаха таптера и започнаха изграждането на свой модел, Тиан, Малиен и един картограф бяха обходили всички щасорски архиви, за да се сдобият с карти на планините около града. В тях бяха нанесени всички известни им възлови точки.
Разновидностите им бяха най-различни: слаби и силни, стабилни и такива с непредсказуемо променящи се излъчвания. Срещаха се двойни възлови точки, а също и една тройна, която Малиен смяташе за прекалено опасна. Съществуваха и два антивъзела, които бяха още по-опасни. Една от предполагаемите причини за изникването им бе поглъщането на чужди излъчвания, но това не се знаеше със сигурност — никой не бе се осмелил да се приближи повече, за да изследва.
Едва тогава Тиан и Малиен приседнаха на по чаша аахимски сизпиал, за да огледат работата си. Възловите точки не бяха равномерно разпределени, а образуваха определени групи и последователности, които на свой ред прерастваха в провинции. Разположението им често съответстваше на някакви географски прояви — планински вериги, вулкани, скали или хълмове. Но това не бе задължителен принцип, някои възлови точки не притежаваха съответствие върху планетната повърхност.
Тиан отпи от ликьора си, който притежаваше цвета и аромата на боровинка, но бе много по-лютив на вкус.
— А как се образуват възловите точки?
— Никой не знае — каза Малиен. — Може би с изключение на твоя приятел Гилаелит. Той познава естествената философия на света по-добре от всеки друг.
— Бе посветил живота си на това.
Дали Гилаелит все пак бе оцелял? И ако да, с какви ли проучвания запълваше времето си сега?
Следващата стъпка бе да излязат с таптера през нощта и да отбележат излъчването на околните възлови точки. Малиен сверяваше курса по небесните тела, Билфис нанасяше полетата, а Тиан бе принудена да използва амплимета, което понастоящем бе винаги рисковано. На няколко пъти ѝ се наложи да го използва и за да пилотира таптера — трябваше, защото не притежаваше таланта на Малиен.