Тази работа им изяде цял месец, в края на който разполагаха с карта, обхващаща четиридесет левги около Щасор. Тя бе много схематична, но подобряването ѝ би отнело още месеци — те всеки ден научаваха нещо ново: нови полета и нови възлови точки, дори нови разновидности на последните. На Тиан ѝ се искаше да може да ги разбере.
Междувременно два огромни екипа аахими, всеки включващ стотици, бяха изработили два таптера. Само един от тях бе останал в Щасор, първият бе отлетял на запад преди две седмици. Тиан подозираше, че той е бил изпратен на посланическа мисия при Витис. И никак не кипеше от нетърпение за завръщането му.
На следващата сутрин Тиан седеше в съвещателната зала и получи възможността да дочуе пронизителния вой на таптера, прелитащ край прозрачна част от стената. Той се отправяше към платформата от ледени блокове.
— Какво става? — остро попита Малиен.
— Тормил се връща — каза Харджакс. — Изпратих го при Витис. По бързината му съдя, че е бил приет.
Ръката на Малиен предупредително стисна коляното на Тиан под масата. Тя надраска няколко реда върху парче хартия и го подаде на занаятчията.
— Би ли занесла това на Билфис? Той е в стаята си.
— Разбира се. — Тиан се надигна, поклони се на аахимите, които обичайно не ѝ обърнаха внимание, и излезе.
Личеше, че операторът бърза — той бе приземил таптера досами кубообразната двер. Тиан се отправи към стаята на Билфис и го откри да работи на масата, приведен над картите.
— Малиен ме помоли да ти дам това. — Тя му подаде бележката.
Аахимът я прочете, мушна я в джоба си, нави картите и скочи.
— Отнеси ги в таптера на Малиен. Дръж се естествено. Амплиметът у теб ли е?
— Не се разделям с него.
Билфис грабна няколко прибора от масата и ги прибра в малка торба. Последваха го принадлежности, нахвърляни върху леглото.
— Какво става? — каза Тиан.
— Не задавай глупави въпроси, върви.
Реакцията му я разтревожи — щасорските аахими се държаха надменно или студено, но неизменно оставаха любезни.
— Върви спокойно — продължи той. — Не задавай въпроси.
Това беше лесно да се каже, но занаятчията нямаше как да се увери в намеренията му. Той можеше да ѝ помага, а можеше и да я отвлича. Довери се на Малиен, напъти се тя. Тиан стори всичко по силите си да се държи непринудено, ала погледите на срещаните аахими ѝ показваха, че не успява. За щастие те не ѝ обръщаха повече внимание от обичайното.
Вече се намираха навън, прекосили половината път до таптера, когато някой извика:
— Билфис? Може ли за минутка?
— Не спирай, Тиан — тихо каза Билфис. — Качи се в таптера и го приготви за полет. Не излизай, каквото и да става, каквото и да казвам. — Той се извърна. — Да, Харджакс? За нещо спешно ли става дума? Трябва да взема някои от картите, които оставих в таптера.
— Би ли довел проточовека за разпит, ако обичаш?
— Разбира се. Тиан — провикна се той, — бъди така добра да донесеш картите.
Занаятчията рискува да погледне през рамо, докато се изкачваше в машината. Харджакс стоеше на разтворения праг, жертва на колебание и аахимска учтивост. Тиан се спусна в кабината, прибра картите, внимателно вложи амплимета и се приготви за излитане. Стомахът ѝ се бе свил от притеснение. Бе управлявала тази машина само няколко пъти, и то сравнително за кратко. Този таптер се отличаваше с известна своенравност. Дано ръката и стомахът ѝ се окажеха достатъчно твърди.
— Би ли я довел, Билфис — извика Харджакс, стараейки се да звучи властно, но без да събуди подозренията на Тиан. — Става дума за нещо важно.
— Щом е толкова важно, разбира се. — Самата непринуденост, Билфис се отправи към таптера. Докато се спускаше вътре, той тихо каза: — Готова ли си?
— Да.
— Тръгни колкото можеш по-бързо. Заобиколи и поеми към източната врата. Малиен ще ни чака там. — Аахимът се настани в креслото.
Таптерът оживя. Влагащата енергия Тиан горещо се надяваше, че ще успее да се справи.
Харджакс, със закъснение осъзнал, че нещо не е наред, се затича към тях.
— Тръгвай! — изръмжа Билфис.
Тиан едновременно дръпна и изви двойния лост. Машината рязко се издигна и се завъртя с наклонена надолу предница. Заради бързината за момент Тиан остана неориентирана. Харджакс отскочи от пътя им, изкрещя нещо на пазачите пред вратата, но отново се поколеба. Не искаше да стреля.