Аахимата грабна далекогледа от ръцете ѝ.
— Виждам шест… не, осем роби. Изглежда измерват полето, напътствани от някакъв много висок човек. Сред дърветата може да има още пленници.
— Това е Гилаелит — прошепна Тиан.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— От колко време са там?
— Не зная. Мъглата се отдръпна току-що.
— Работата им вероятно ще отнеме известно време — каза Малиен. — По-добър шанс надали ще получим. Но какво да предприемем?
— Защо просто не прелетим и не го грабнем? — предложи занаятчията.
— Пазачите ще чуят таптера много преди пристигането ни. Това не бих могла да прикрия. Щом го чуят, илюзията ще се разпадне. Ще трябва да достигнем пеш до него. Тиан, ти върви в таптера и заобиколи. Придържай се към високото и мъглата. Стига да не се приближаваш прекалено, защитата ще се задържи.
— А вие какво ще правите?
— Ще се отправим към онази скала, също прикрити, и ще заемем позиция край стената на най-долната тераса. Ще разбера, когато се приближиш, и ще заловя Гилаелит. Щом ти дам знак, спусни се надолу и ни вземи.
— Сигурна ли си, че ще успееш?
— Да. Върви.
Всичко това изглеждаше подозрително лесно, но пък Тиан нямаше намерение да проявява арогантност, подлагайки на съмнение замисъла ѝ. Тримата аахими се стопиха, обгърнати в защитната магия на Малиен. Дано Форгри успееше да се справи, защото действително изглеждаше много изтощен.
Двадесет и девет
Тиан се отправи към таптера. С всяка следваща крачка буцата в гърдите ѝ придобиваше нова твърдост. Ами ако долетяха лиринкси? Ами ако вече бяха открили конструкта?
Близо до скривалището буцата почти не ѝ позволяваше да диша, а кръстът ѝ пламтеше. Занаятчията се облегна на един ствол, за да си поеме дъх. Никъде не виждаше таптера.
Тя се опита да запази спокойствие. Машината бе скрита, дори и от нея. Покрай вълнението Малиен бе забравила тази подробност. Това не бе типично за аахимата и допълнително усили притеснението на Тиан. Какво щеше да стане, ако не успееше да открие конструкта?
Занаятчията продължи, въртейки глава. Близо до ръба на скалата периферното ѝ зрение за момент зърна метални очертания сред дърветата. Ето го.
Тя започна да прокарва ръце по мнимата скала. Първоначално съзнанието ѝ настояваше, че пръстите ѝ докосват камък, но след съсредоточаване неравната повърхност придоби метална хлъзгавина. Тиан бързо се качи, вложи кристала и затвори люка. Едва тогава се почувства в безопасност.
Младата жена издигна таптера на височината на дървесните корони и пое към терасите, заобикаляйки скалата, където бе зърнала Гилаелит. Нужни ѝ бяха усилия, за да се концентрира. Не бе сигурна, че е достигнала правилното място.
Тиан кръжа близо половин час. Чувстваше се все по-притеснена — заради затрудняващата видимостта мъгла, заради забавянето. Как щеше да види сигнала на Малиен сред тези облаци?
Стъклото започна да се запотява. Наложи се занаятчията да отвори люка, за да вижда. Дипли мъгла се спуснаха в кабината. Тиан набра височина, но това само влоши нещата. Стиснала далекогледа си в едната ръка, тя насочи машината отново надолу.
Младата жена спря таптера над издатина от черна скала, покрита със зеленикав мъх. Някакви парцаливи хора на поляната под нея оживено размахваха ръце. Изглежда прикритието вече не действаше. Ожесточено шумолене в храстите показваше някаква борба. Един от робите изникна напред, притиснал ръце към разпорения си стомах. Атаката бе започнала, но къде бе сигналът?
Тиан направи една обиколка, чудейки се какво да прави. Мъглата отново обгърна всичко. Няколко минути по-късно облаците се отдръпнаха и ѝ позволиха да види как Малиен напада едър черен лиринкс. И двамата не погледнаха — илюзията отново защитаваше конструкта. Занаятчията насочи таптера встрани. Няколко тела лежаха сред поляната, окървавени и обезобразени. Може би бяха роби, аахими, а може би и самият Гилаелит лежеше сред тях. Тя спусна машината по-ниско и я отпусна във въздуха. Все още се колебаеше какво да прави. Не смееше да се приближи. И тогава го видя.
Тетрархът залиташе сред скалите. Двама роби се бяха вкопчили в ръцете му. Това не изглеждаше особено логично, но бе ясно, че атаката на Малиен се е провалила. Ако самата Тиан не предприемеше нещо, и с Гилаелит, и с аахимата щеше да бъде свършено.
Тиан насочи конструкта към поляната. Едрият лиринкс се огледа — бе чул звука, но не можеше да удържа Малиен и в същото време да разруши илюзията. Докато машината докосваше земята, лиринксът блъсна аахимата към скалите, извъртя се, при което гребенът му засия сред мъглата, и повдигна юмрук.