Занаятчията взе амплимета, стисна го и започна да оглежда земята под скалния ръб, но не за да търси енергия. Тя избегна пулсиращата двойна възлова точка, която бе далеч от разбирането ѝ. Търсеше начин да използва геомантията си. Лиринксите нямаше да очакват подобна атака.
Тиан усещаше много неща — недоловимото напрегнато движение на скалите, могъществото на магмата дълбоко под нея, пропукването на отдавнашните лавни полета, обгърнали спящия вулкан на север. Нищо от тези неща не можеше да ѝ послужи. Под Алцифер се извиваше огромен разлом, но неговото могъщество бе немислимо за нея.
Металът изскърца още по-настойчиво под лиринкския напор. Ето тук имаше нещо. Просмукваща се горещина от спящия вулкан бе оформила димящите тераси над нея, изпълнени с кипяща кал. Занаятчията проследи извивките на нажежената течност сред скалите, дирейки слабост, от която би могла да се възползва, за да насочи пара срещу лиринксите. А можеше и да създаде малка лавина, която да ги принуди да избягат панически. Не ѝ трябваше много.
Металният лост не спираше да стърже по люка. Зъбите на черния лиринкс бяха оголени от напрежение.
Толкова много течна горещина се разливаше сред пукнатините. Имаше толкова много места, където нагорещената подземна вода беше притискана. Ако можеше да открие слабо място и нападне скалите там, водата щеше да рукне.
Тиан откри едно подобно място, но то се намираше прекалено далече. Друго подходящо се намираше точно над ръба — прекалено близо и прекалено могъщо, за да оправдае риска.
Третото подобно находище имаше цепнатина над себе си, запечатана от кристализирали соли, и изглеждаше идеално.
Занаятчията започна да оглежда аурата му, за да опознае особеностите. Цепнатината се бе отваряла многократно преди, отвеждайки водата в гейзер.
Необходимо бе само да усили налягането, за да пропука запречващите соли. Тиан притисна длани до ушите си, за да не слуша металното стържене, и трескаво започна да търси начин да отстрани естествената запушалка. Сред уменията ѝ не присъстваше способността да накара земята да се разтърси. Налагаше ѝ се да използва тукашните наличности. За щастие местната екосистема поддържаше изключително крехък баланс. И най-малката промяна щеше да окаже влияние.
Младата жена промени полето, за да насочи прилив на горещина към кухината с вода. Нагорещената течност започна да кипи и с лекота започна да разкъсва запречващата пътя ѝ преграда. Солта се пропука и отхвърча под напора на водата. Струите си проправиха път нагоре, разплисквайки кал.
Озовала се на открито, водата бързо започна да се изпарява, карайки калта да закипи. Кафеникавият гейзер се изстреля с писък, накарал огромния лиринкс да запуши уши. Той залитна назад, позволявайки на Тиан да се наслади на резултата от делото си.
Обла вълна от кал се изливаше от гейзера, заливайки терасата. Кафеникавият поток бързо преля и оформи канали по склона, преливайки по подобие на кипнал казан.
Лиринксите трескаво се разпръснаха встрани, скачайки в различни посоки. Само едрият мистик поднови усилията си. Той отново забоде лоста, тласна, сетне погледна през рамо, отказа се и се издигна във въздуха. Парата на придошлите струи го блъсна.
Тиан, с омекнали колене, плувнала в пот, рязко дръпна двойния лост. Нищо не се случи, тъй като тя все още стискаше амплимета. Едва след няколко мига тя осъзна причината. С рязко движение хласна бипирамидата в гнездото, изчака за момент. И отново дръпна лоста.
Конструктът се изстреля почти вертикално, оставяйки зад себе си вълната кал, прииждаща диагонално. Тя бе понесла дървета, храсти и трима лиринкси, преди да се спусне в кафяв водопад по скалата от лявата ѝ страна. Тиан отново се бе попрестарала.
Жената задържа машината във въздуха, за да изчака отминаването на струите, и се огледа за оцелели. От Малиен нямаше и следа. Две трети от хребета оставаха затънали. Телата на убитите роби и трупът на Форгри също бяха пометени. Пет роби трепереха край сухия край на скалата. Лицата им бяха почервенели от жегавина.
Дали Тиан бе убила Гилаелит? Онзи лиринкс го бе отнесъл сред гората, но пък въпросните дървета бяха блъснати от калната лавина. Тя направи една обиколка около върховете — в случай, че той все пак се е измъкнал. И тогава го видя. Лиринксът летеше малко под върха на скалата, все още стиснал тетрарха, който не се съпротивляваше.
Занаятчията насочи таптера към тях. Лиринксът се разклати за момент, блъснат от издигащо се течение. Докато създанието се отправяше към Алцифер, един от робите нададе яростен вик и хвърли остър камък. Импровизираният снаряд удари черепа на лиринкса. Съществото рязко се понесе надолу. Сега бе моментът.