Тиан заобиколи, за да попречи на замаяния лиринкс да избяга. Тя трескаво разсъждаваше над начините да спаси Гилаелит. В съзнанието си усети енергията, с която създанието се задържаше във въздуха.
Лиринксът оголи зъби и замахна с ръка към таптера. В рефлекс, защото машината се намираше прекалено далеч, освен това металът не би се трогнал от ноктите му. Крилете на създанието трепнаха. Гилаелит изкрещя нещо, което Тиан не можа да чуе. Дали тетрархът я бе насърчил да напада, или я напътстваше да стори обратното? Въздушната вълна от обикалящия таптер блъсна лиринкса. Той отново наруши концентрацията си за миг, устата му увисна отворена. Занаятчията се приближи още по-близо, принуждавайки го да се насочи към скалата и високите дървета, които покриваха две трети от склоновете ѝ.
Лиринксът потръпна. Хамелеоновата му кожа блесна в червено, в бяло, накрая в лилаво. Опита се да се впусне под прикритието на короните, но Тиан се стрелна след него, разтрошавайки клонки. Съществото се взираше. Устата му се движеше уморено.
Едното му крило се блъсна в клон. Лиринксът полетя към земята, с големи усилия успя да възстанови равновесие и се вряза в по-ниските клони. Избухна облак листа. Почти веднага след това съществото отново изникна сред клоните, но вече не стискаше Гилаелит.
Тиан се паникьоса и рязко насочи таптера, решавайки, че тетрархът е паднал. Канеше се да се впусне надолу по склона, когато дочу слаб вик. Гилаелит се бе вкопчил в оголен клон.
Занаятчията насочи таптера към него, обгърната от отчаяна умора. Ръцете ѝ се тресяха върху лоста, гръбнакът ѝ пулсираше болезнено. Под нея лиринксът също се отправяше към Гилаелит.
Тя спря конструкта точно под клона, но Гилаелит поклати глава и започна да пълзи надалеч. Крачолът му се бе разкъсал, единият му ботуш липсваше, по крака му се стичаше кръв. И въпреки това той отказваше спасяване. Какво го беше прихванало?
Тетрархът повдигна ръце в класическата мистична изходна позиция. Канеше се да използва силата си срещу нея! Без да се замисля, Тиан блъсна клона. Гилаелит не успя да се задържи, падна в зейналия под него люк и си изкара въздуха. Лиринксът се насочи към таптера, а занаятчията зави на място и се понесе нагоре.
Тетрархът лежеше на пода. Оцелелите лиринкси се струпваха в сухия край на скалата, където се бяха скупчили и робите. Малиен също бе оцеляла, обвита в малък защитен мехур, макар че се бе отпуснала на колене.
Тиан се впусна натам и приземи таптера до аахимата. Робите се затичаха напред, но спряха, вторачени в конструкта. Надали до този момент бяха виждали подобна машина. Главата на Тиан припламна. Лиринксът, който бе отвлякъл Гилаелит, кръжеше на известно разстояние и ожесточено жестикулираше към другарите си.
Погледът ѝ се насочи към Алцифер. Иззад централния купол изникна крилато създание. Второ. Трето. Последваха ги и други, оттласквайки се към небето. Десетки. Стотици. Цяла жива стена.
— Бързо, Малиен! — изкрещя занаятчията. — Лиринксите идват.
Пребледнялата аахима се покатери вътре. Робите плахо се приближиха.
— Къде е Талис? — възкликна Тиан.
Малиен поклати глава:
— Мъртъв е. Форгри също.
Гласът ѝ гъстееше от мъка.
Усещането за извличана енергия избухна в съзнанието на Тиан. Тя дръпна лоста и таптерът отривисто се издигна, макар че воят на механизма не се промени. Нещо не беше наред.
— Почти не разполагам с енергия — каза тя. — Изглежда лиринксите използват някакъв възлопресушител.
— Невъзможно — промълви Малиен. — Самите те летят.
Робите се затичаха към тях, протягайки ръце с отчаяни викове.
— Ами пленниците? — каза Тиан.
— Върви, преди да е станало прекалено късно.
Поглеждайки към умоляващите очи на робите, на Тиан ѝ идеше да заплаче. Та нали самата тя бе изпадала в положението им, как можеше да ги остави? Чувствайки се като убийца, тя размести лоста. Таптерът тромаво се издигна. Мъже и жени отчаяно се вкопчиха в корпуса, но пръстите им не откриха опора сред гладкия метал. Конструктът се издигна до половината височина на дърветата, но не можеше да се издигне повече. И отказваше да поеме по-бързо от тичащ човек. Лиринкската стена се издигаше от Алцифер, образувайки жив цилиндър, който бързо приближаваше краищата си.
— Какво да правя? — извика Тиан. — Не мога да ги избегна.