Не последва отговор. Малиен лежеше на пода, рухнала върху Гилаелит.
Младата жена изпълни ума си с образа на полето. Енергия имаше предостатъчно, но когато се опиташе да почерпи от нея, притокът бе съвсем слаб.
— Ще опитам да се включа към друга възлова точка — промърмори тя сама на себе си. Откри друга, по-далечна, установи контакт и таптерът се изстреля напред.
Гилаелит избута аахимата и замаяно се изправи на крака. При едно залитане на таптера той падна на долното ниво и започна да се катери обратно.
Тиан не можеше да си позволи разсейване. Лиринксите, издигащи се от Алцифер, наброяваха хиляди. Тя блъсна подовия капак и го заключи. Тетрархът започна да блъска с юмруци по метала.
Лиринксите се разгръщаха, за да отрежат пътя ѝ на изток, на север и на юг. Не ѝ оставаше друго, освен да поеме на запад. След няма и минута енергията отново започна да спада. Конструктът се върна в предишната си ограничена скорост. Моментната преднина го бе отвела близо до заснежени върхове. Зад нея лиринксите бързо се приближаваха.
До залез оставаше час, но дори и времето да бе по-малко, това нямаше да ѝ помогне. От това разстояние враговете можеха да я следват цяла нощ. Тя опита да се прикачи към трето поле, но получената скорост бе по-ниска и трая по-кратко — лиринксите бяха предвидили този ѝ ход. Занаятчията продължи да променя излъчванията. Съумяваше да поддържа известно разстояние, но не и да се отскубне от преследвачите си.
Таптерът прелетя над планините — по-скоро между тях, защото Тиан не се осмеляваше да набере допълнителна височина. Отвъд тях се простираше тревиста равнина. Тя продължи на запад, тласкана от попътен вятър. Лиринксите се бяха разпръснали в продължение на левги на север и юг.
Малиен се раздвижи и мълчаливо се обърна по гръб, гледайки към Тиан.
— Не мога да се измъкна — каза младата жена. — Какво би станало, ако се обърна и се понеса право към тях?
— Възможно е да източат цялата енергия — хрипкаво каза Малиен, сетне поклати глава. — Това беше капан, а аз захапах стръвта. Искали са да ни примамят тук, затова са разгласили за Гилаелит. Не мога да повярвам, че не съм го осъзнала.
— И тогава пак щяхме да дойдем.
— Да, но по-внимателно. И Форгри и Талис щяха да оцелеят. Сега съм наистина сама.
Тиан не можеше да ѝ предложи утеха.
Продължиха да летят, установявайки променливо разстояние между себе си и лиринксите. Равнината отстъпи място на блато, сетне на лес. Таптерът рязко се понесе надолу, сякаш за момент останал без захранване, след което воят изникна отново, макар и по-слаб.
— Какво беше това? — сепнато попита Малиен.
— За миг до нас не достигаше захранване, макар че полето все още бе активно.
Тиан продължи с намалялата скорост. По залез тя се обърна назад, но не видя никакви лиринкси.
— Отказали са се! Поели са назад, Малиен!
Аахимата се изправи, загледана на изток.
— Изглежда си права. Интересно защо?
— Може би са осъзнали, че няма да ни настигнат.
— Можеш ли да черпиш енергия?
— Не повече от преди.
— Любопитно — промърмори аахимата на себе си. — Възможно ли е да са прикачили източващо устройство към самата машина?
— Накъде да поема, север или юг?
— Опитай юг.
Тиан извъртя лоста. Нищо не се случи. Опит за противоположна маневра също не донесе реакция.
— Малиен! — Паниката ѝ бързо нарастваше. — Конструктът не ми се подчинява.
Напевното жужене на механизма неочаквано спря. Таптерът се понесе към равнината.
— Малиен! — изпищя Тиан. — Направи нещо. Сигурно амплиметът се опитва да ни убие.
— Но една катастрофа би унищожила и него. — Аахимата извади кристала и пое контрол над машината. Нямаше ефект. Таптерът продължаваше да се носи към земята.
— Това е краят — рече занаятчията. — Не бях очаквала, че ще настъпи по този начин.
— Виждам полето, но не съм в състояние да изтегля енергия от него.
— Защо?
— Не зная. Просто не мога. Нищо няма ефект.
Със същата внезапност механизмът запя отново. Таптерът се заклати наляво, сетне направи рязък десен завой, блъснал Малиен към стената. Цялата машина се разтресе, преди да се изравни.
Аахимата премести лоста във всички възможни позиции, без от това да има полза. Накрая тя се отдръпна. Двойният лост сам се извъртя наляво. Таптерът пое в същата посока — почти право на запад, с леко отклонение на юг. Звукът на механизма се усили.
Тиан приседна на пода, отпуснала брадичка върху коленете си.
— Нямам представа какво се случва, Малиен.