— Някой или нещо е поел необратим контрол над таптера. Ето защо лиринксите са се отказали. Знаели са, че могат да го грабнат по всяко време.
— Или това, или амплиметът отново започва с номерата си — каза Тиан.
— Но защо сега? И защо точно тук?
Конструктът увеличи скоростта си.
— Може би се отправя към определена възлова точка, с която желае да поговори.
Тридесет
— Ксервиш?
Бяха изминали няколко дни от снизортската мисия. Скрутаторът и Иризис седяха край камината, отпочиващи след поредната майсторска вечеря. Всички останали вече си бяха легнали. Жената се наслаждаваше на мразовитата нощ, работейки над сребърно бижу.
— Да? — Флид разглеждаше карта на централен Лауралин, фокусирана над Ненифър и околните планини.
Завръщането ѝ бе заварило скрутатора в по-добро настроение. Той прекарваше по-голямата част от времето си над голяма тетрадка, в която пишеше, скицираше или изреждаше безкрайни списъци и изчисления. Единствено отношенията му с Игур не се бяха променили. Скрутаторът все така обикаляше около домакина, ръмжейки, а последният запазваше хладната си сдържаност. Приятелството между тях бе немислимо. Съдружничеството все още бе под въпрос.
— Как се срещнахте с Ейрин Мас?
— Защо искаш да знаеш? — попита той, без да повдига глава.
— Той е най-странният мъж, когото съм виждала. От какво се интересува той, какво чувства? Никой не знае.
— Той е най-добрият шпионин. Това е всичко, което ме интересува.
Тонът му съветваше Иризис към по-малко любопитстване. Тъй като бе очаквала подобна реакция, до този момент тя бе отлагала този разговор. Но повече не можеше да се сдържа.
— Знаехте ли, че той е трансформант?
— Какво? — Скрутаторът рязко се надигна. — Къде си чула това?
— Наблюдавах го тайно, преди да посетим Джибсторн. Той въобще не се дегизира — просто променя формата си с все дрехите. Целият процес му отнема по-малко от минута.
Флид рязко изпусна дъха си. За момент пламъците на свещите трепнаха.
— Често се чудех как успява да се превъплъщава тъй съвършено и тъй бързо.
— И никога не сте го питали?
— Всеки занаят си има тайни. Щом работата бива извършена, има ли значение как точно? Ти защо не ми каза по-рано?
— Защото започвате да се мусите всеки път, когато засегна някоя от безценните ви мистични тайни.
— Аз да се муся? — Той изсумтя. — Има ли нещо друго, свързано с Мас, за което искаш да говорим?
Жената се поколеба.
— Няма да те умолявам за всяка дума, Иризис — остро каза той, върна се в креслото и го придърпа по-близо до огъня.
— Какво всъщност търсеше Мас в Снизорт?
— Тоест?
— Освен плътоформираните създания и финадра?
— Това е всичко. — Той взе ръцете ѝ в своите. — Защо?
— След като ги открихме, той продължи да търси още нещо. Но не го бе намерил и изглеждаше изключително недоволен.
— Недоволен?
— Това бе единственият път, в който го виждах да показва емоция. Изглеждаше много смутен.
— Какво би могъл да търси? — Флид се надигна и започна да крачи по захабените плочки. — Той е трансформант, което говори за значително умение. А непосредствено след битката своеволно бе отишъл в Скитални, нарушавайки заповедите ми. — Той пребледня. — Сълзите.
— Той знаел ли е за тях?
— Казах му, когато се срещнахме, след като се присъединих към Троист…
— Тогава защо ги е потърсил още в Снизорт, седмици преди това?
— Не зная. Тогава никой не е знаел за тях. Освен ако…
Скрутаторът замълча и се замисли.
— Ами ако през цялото време е бил той? — съвсем тихо продължи Флид. — Той имаше достъп до устройството, което Гор ми даде в Ненифър. Един трансформант лесно би могъл да преодолее скрутаторската магия, запечатала кутията. Ами ако Мас е внесъл изменения в устройството, за да създаде сълзите?
— Ако е така, защо не го е използвал лично?
— Никой не би могъл да предвиди последиците. Много по-безопасно би било да остави на мен и теб да изпълним задачата.
— Ако е бил Мас, защо той не е отишъл директно към мястото на експлозията? Защо е търсил сълзите в Снизорт?
— Сигурно е очаквал, че те ще се образуват на мястото на торгнадра — каза Флид. — Когато е осъзнал грешката си, сълзите вече са били притежание на Джал-Ниш.
— И оттогава Ейрин Мас ги търси.
— Ще ми се да беше споменала това преди да го изпратя обратно в Лауралин.
— Но за какво са му сълзите? Кой е Мас?