— Къде са отивали? — попита Ниш.
— Добър въпрос — каза домакинът. — Първият конструкт е летял около планините на Щасор.
Флид се навъси.
— Летял е бавно, по линията изток-запад. Информаторът ми не е успял да проследи целия му полет. Впоследствие конструктът се появил, за да продължи на юг за около левга, сетне поел обратно по линия, успоредна на първата. Това продължило цяла нощ. Информаторът ми успял да види, че една от намиралите се в кабината е Тиан.
— Изучавала е възловите точки — каза Иризис. — Още като малка Тиан картографираше полетата.
— Интересно — рече домакинът. Очите му блестяха. — Имам идея.
След това Игур отново се затвори в кабинета си и прогонваше всеки, който дори се приближеше до вратата.
Иризис бе особено любопитна. Един ден, тъй като нейната собствена работа не вървеше, тя реши да посети Игур. Понесла претъпкан поднос с възхитителните си гозби, тя почука на вратата.
— Махай се! — изрева той, по-мразовито от обичайното.
Жената се поколеба за момент. Но тъй като липсата на воля не бе сред качествата ѝ, след миг тя отвори вратата и влезе.
— Върви си! — тросна се Игур, без да поглежда.
— Донесох ви нещо да се подкрепите — поде тя. — Нещо малко по-различно от еднообразното ви меню.
— Нямам нищо против еднообразното меню. — Мистикът погледна към подноса, към нея, обратно към подноса, сетне присви устни, за да ги оближе скрито. — Добре, донеси го.
Тя затвори вратата с крак и внимателно постави подноса на масата.
— Направих…
— И сам виждам! Какво искаш, Иризис?
— Не искам нищо…
— За глупав ли ме смяташ?
Занаятчията въздъхна.
— Ще бъда честна с вас.
— Защо ли тези думи винаги ме карат да очаквам, че предстои да бъда измамен?
— Искам да зная над какво работите.
— А пък аз не искам да ти кажа.
— Нямате ли ми доверие?
— Доверявам се единствено на онзи, който никога не ме е предавал. На самия себе си.
— Аз никога не съм ви предавала.
— Но накрая ще го сториш. Всички правят така.
Тя се засмя.
— Вие сте тъжен мъж, Игур.
— А ти ме натъжаваш още повече.
— Опитвам се да ви помогна. Освен това зная какво замисляте.
Мистикът си избра едно от рулцата, отхапа и се отпусна в креслото си, дъвчейки замислено, опрял ботуши върху ръба на масата.
— Слушам те. — Той се усмихна. Изглежда очакваше Иризис да се изложи.
Може би тя наистина щеше да се изложи.
— Преди последното ни съвещание вратата ви винаги стоеше отворена и всички можеха да видят над какво работите — или над малкия бръмбар, или над механизма на конструкта. Но сега не сте ги докосвали от седмици.
— И откъде знаеш?
Тя прокара пръст по многоцветната повърхност на насекомото.
— Прах. Единствените непрашасали устройства са кълбото на Голиас Лудия и контролерът, който демонтирахме от конструкта. И ако съдя по начина, по който сте изменили контролера, мога да се досетя какво планирате.
— Наистина ли? — подигравателно рече той.
— Опитвате се да комбинирате двете устройства, така че да получите възможността да придобиете контрол над някой летящ конструкт, преминаващ наблизо. — Това бе само предчувствие, но пък бе силно.
Игур престана да накланя стола си назад и тежко се приведе.
— Иди до вратата, провери дали някой не подслушва, заключи.
Тя го стори.
— Седни — рязко каза мистикът. — Кой още знае?
— Никой. — Иризис се настани на стола от другия край на масата. Чувстваше се леко смутена. Игур не се колебаеше да отстранява от пътя си онези, които сметнеше за пречка. Ако видеше заплаха в нейно лице… Тя не смяташе така, защото умееше да преценява хората, но пък с мистиците човек нямаше как да бъде сигурен. — Досетих се сама. Интуиция.
— Обясни.
— Когато ми показахте кълбото на Голиас, очите ви сияеха. Дори за летящото приспособление не съм ви виждала така въодушевен. Вие искате тайната на Голиас повече от всичко.
— Започнах да копнея за нея още в мига, в който за пръв път видях устройството. — Той взе стъкленото кълбо и се вгледа в него, а после в Иризис.
За момент увереността ѝ се разклати. Игур бе живял повече от хилядолетие, бе видял всичко, което този свят можеше да предложи, а не изглеждаше на повече от петдесет. Целият ѝ живот за него представляваше един незначителен миг. Но тя трябваше да продължи.
— А после, когато ни казахте за изследванията на Тиан, отново придобихте онзи поглед.