— Продължи — тихо каза той.
— Направи ми впечатление начинът, по който сте изменили контролера. През целия си живот съм се занимавала с подобни устройства. Майка ми ме караше да ги разглобявам и сглобявам още преди да се науча да ходя. Тези места: тук, тук и тук… — Тя докосна металните намотки, които се извиваха от гнездото на хедрона, и съответстващите снопове, протягащи се в шест посоки. — Те трябва да насочват енергията от кристала към насочващите лостове на самия конструкт…
— И разбра това толкова бързо? На мен ми трябваха седмици, за да го разбера.
— Работя с излъчвания още от малка.
— И все пак…
— Контролерите на конструктите не приличат на контролерите, с които съм свикнала да работя, но споделят предназначението им — да извличат енергия от полето, с която да задвижват механизъм. — Иризис посочи други елементи, където сноповете бяха обгърнати от червени пластини и мрежа стъклени нишки. — Тези модификации нямат място в нормален конструкт. Предназначението им е очевидно, те трябва да поемат контрол над машината, изтръгвайки го от оператора.
Той кимна.
— Точно това се опитвам да направя. Смяташ ли, че идеята би имала успех?
Иризис се замисли за около минута.
— Не, защото този кристален сноп ще неутрализира ефекта на ето този. Но ако свържете тези кристали в различна подредба, ето така, а после ги обвиете с проводниците по този начин…
С помощта на въглен Иризис започна бързо да скицира върху голямо парче хартия, покривайки го с линии, форми и символи. Игур мълчаливо се приведе напред, загледан в разгръщащата се схема. Жената изтри част от чертежа, нанесе окончателния вариант и изправи глава. Останала доволна, тя взе инструменти и започна да разглобява контролера.
По време на следващия час Игур не каза нищо, а само наблюдаваше уверените движения на пръстите ѝ. Иризис сглоби съвсем нов вариант на контролера, прибавяйки още кристали и жици. Накрая тя положи плода на делото си, отмести кичур коса и погледна към мистика. Известно време домакинът разглеждаше новото приспособление, а после неочаквано се усмихна. Суровото му лице засия.
— Права си, разбира се. Защо сам не съм се сетил? Този модел вече би трябвало да работи?
— Да, стига да разрешите втория проблем — разстоянието. — Тя търкулна луковия глобус в ръката си, все така неразбираем.
— За последните двеста години не съм отбелязал никакъв напредък с него. Ти имаш ли някакви идеи?
Иризис обгърна кълбото с пръсти.
— Не. Сещам се само за един човек, но…
— Но Тиан не е тук, а на другия край на континента — изсумтя той.
Жената сви устни, за момент прободена от старото съперничество. Тогава я осени идея.
— Фин-Мах откри скрутатора насред Карама Малама, използвайки единствено кристал и купа живак…
— Открила е уникален къс магнетит, който той е носил.
— Бихме могли да настроим този контролер към хедрона на летящ конструкт.
— Съмнявам се.
— Все пак да попитаме Флид.
— Какво ли разбира Флид.
— Той притежава огромни познания за полето и зависещите от него приспособления. В продължение на седем години е стоял начело на таен скрутаторски проект тъкмо с такава насоченост.
Игур затвори очи, масажирайки слепоочията си.
— Не бих се доверил на скрутатор, но тази ситуация го изисква. — Той остави глобуса. — Добре. Ще послушам съвета ти. Някой друг би ли могъл да помогне?
— Аз и скрутаторът сме достатъчни.
Същата вечер, докато се унасяше, Иризис бе споходена от нова идея. На сутринта тя я сподели, докато тримата мрачно се взираха в контролера.
— Съществуват кристали — замислено каза тя, — които са способни от разстояние да влияят на хедроните.
— За някои от тях тази способност е естествена — каза Флид. — Определени рудни залежи създаваха проблеми с контролерите. Впоследствие се научихме да изолираме хедроните от тях.
— С кълбото на Голиас не напредваме — продължи Иризис. — Може би е по-добре да проучим по какъв начин и на какво максимално разстояние се заражда тази реакция.
— Да видим дали съм разбрал правилно — рече Игур. — Смяташ, че трябва умишлено да пораждаме аури, дори да ги усилим.
— Да. Ако успеем да открием метод с достатъчен обхват, бихме могли да пренасяме аурата на контролера ти върху желаните хедрони. Зная какви изменения са необходими.
Игур не изглеждаше убеден.
— Дори и ако по някаква случайност успеем да изпратим такъв сигнал, как ще поемем контрол над съответния конструкт? Как ще го овладеем? И как ще попречим на оператора му просто да ни изтласка? Най-вероятният резултат би бил провал. А ако успеем, конструктът ще падне и ще се разруши, унищожавайки усилията ни.