— Да опитаме отново. — Домакинът се оттегли в съседното помещение.
Флид издигна машината и я насочи над главите на останалите. От другата стая не се чуваше нищо.
След няколко минути скрутаторът се почувства достатъчно уверен, за да опита по-сложни маневри: поредица от вертикални осмици, последвана от свредел към пода и друг към тавана.
Игур изруга и блъсна по стената, явно с главата си. Бръмбарът рязко се спусна, превъртя се и блъсна купчина книги върху масата. Там остана да се върти по гръб, събори някакви документи и ги разпръсна. След това звукът утихна. Игур нахлу.
— Ами сега?
— Удивително! — каза Иризис, която се бе затичала към него. В следващия момент тя рязко спря. — Какво сте сторили със скрутатора?
Ксервиш Флид лежеше край масата, притиснал ръце до гърдите си. Едното му коляно бе присвито, а другият крак слабо приритваше. Кървясалите му очи се взираха в тавана, без да премигват.
Иризис коленичи до него и притисна ръка до гърдите му.
— Сърцето му бие ускорено, а погледът му е празен. Какво сте му причинили, Игур?
— Придобиването на контрол може да се окаже… травматично за ума — рече мистикът. Самият той също не изглеждаше особено добре. — И за двете съзнания. Очаквах, че той ще се окаже достатъчно силен, за да го понесе.
— А вие предупредихте ли го, за да знае какво да очаква? — тросна се тя. Иризис ставаше същинска вълчица, когато приятелите ѝ бъдеха изложени на риск.
— Исках реакциите му да запазят максимална непринуденост. Освен това той е работил с Изкуството през по-голямата част от живота си. Познава рисковете.
— Не бих искала да се намирам сред враговете ви — промърмори Иризис, — ако това е начинът, по който се отнасяте с приятелите.
Игур премести ръце върху челото на Флид, а после и върху гърдите му.
— За щастие нямам приятели. След около час той ще се възстанови. Отнесете го в стаята му. Нека поспи. И не се връщайте. Преди следващия опит ми предстои работа.
Скрутаторът действително се възстанови бързо. Единствените последици представляваха ужасното главоболие и още по-ужасното му настроение. Изглежда той смяташе, че по някакъв начин е бил измамен, което още повече вбеси Иризис. Но на сутринта той бе готов да опита отново.
— Сигурен ли сте, че сте в състояние? — попита занаятчията. — Бих могла да заема мястото ви.
— Не мисля, че това е добра идея — заяви скрутаторът. — Вече зная какво да очаквам.
Отново подеха експеримент. Сияещият бръмбар описваше осмици под тавана. Флид се бе облегнал на масата, загледан в машината, съвсем леко раздвижващ пръсти.
Времето минаваше. Нищо не се случваше.
— Какво ли прави Игур? — прошепна Ниш.
— Нямам представа.
Флид простена и се отпусна на едно коляно, но пръстите му продължиха да се движат, а бръмбарът продължи да следва предишния си полет. От съседната стая долетя вик, секнал рязко.
На механика му се стори, че е доловил тънка усмивка върху лицето на скрутатора.
— Този път той няма да се даде — прошепна Крил-Ниш на Иризис. — Здравата ще изпоти Игур.
— Той е горд глупак — отвърна жената. — Никога не би могъл да се сдобие със силата на Игур. Само ще си докара смъртта. Ще го спра.
Хлар я улови за китката.
— Не се намесвай в делата на мистиците. Не знаеш ли това?
Иризис замахна да го удари, но и тази ѝ ръка се оказа уловена. За момент тя изглеждаше готова да избухне, но след това се успокои и се върна на мястото си, загледана в скрутатора. Флид рухна на колене. Той бе оголил зъби, но пръстите му все така се движеха. Докато му оставаше дъх, старецът нямаше да се предаде.
Нов вик долетя отвъд вратата. Този път Игур направо изрева. Бръмбарът подскочи.
Флид изсумтя, но си върна контрола и изпълни поредна идеална осмица.
— Проклетник! — изрева Игур. Звуците създаваха впечатление, че той се блъска между стените.
С въздишка скрутаторът бавно се отпусна на пода, все още усмихнат. Пръстите му престанаха да се движат.
Бръмбарът направи остър завой, отскочи от стената, стрелна се, бутна вратата на съседната стая и изчезна там.
— Ха! — извика Игур. — Знаех си, че ще успея.
Настъпи тишина.
Иризис помогна на Флид да се изправи.
— Добре съм — промълви той. — Показах му някои номера, нали?
— Проклет идиот! — Жената изтича в другата стая.
Игур лежеше на пода, стиснал машината в ръката си. Той се усмихваше.