— Успяхме. Не вярвах, че е възможно.
Вечерта, докато Иризис отнасяше поднос в стаята на Игур, вътре дотича слуга, понесъл съобщение.
— Писмо от Уриц, сър, току-що пристигна по скит. Отбелязано е с изключително висок приоритет.
Игур отпрати слугата, приседна в леглото и разчупи печата. Все още изглеждаше пребледнял.
— Да ви оставя ли? — попита Иризис.
Мистикът не отговори. Той невярващо се взираше в писмото. Иризис настръхна. Поредно поражение? Може би крахът бе неминуем?
Игур захвърли писмото, избута подноса встрани, надигна се несигурно и започна да се облича.
— Какво става? Още не сте се възстановили, Игур.
— Няма време. Това писмо е от мой информатор край Алцифер, изпратено е тази сутрин. Скитът трябва да е летял до изнемога, за да достигне толкова бързо. Вчера откъм морето е пристигнал летящ конструкт, заобиколил е северно от Алцифер и след здрач е останал да кръжи сред планините. Информаторът ми предполага, че машината е скрита някъде в гората край изоставения град. Това е шансът ни.
— Но вие още не сте готов — възрази Иризис. — Погледнете колко ви изтощи придобиването на контрол над малката машина. А тук говорим за цял конструкт.
— Ще трябва да се справя. Очаквах, че ще трябва да прелетим чак до Щасор и да се излагаме на рискове. А сега получавам възможност на собствената си територия. Проблемът е, че ние надали сме единствените, които знаем за тази поява. Събери всички. Още тази вечер тръгваме с въздухоплава.
В крайна сметка тръгнаха призори, и то сред насрещен вятър, забавил напредъка им. Приближиха Алцифер едва след залез. Тогава се обърнаха на север, за да изчакат край един мразовит връх отминаването на нощта. Малко преди разсъмване подновиха пътя си.
— Задръж ни на височина, недостижима за лиринксите — каза Игур на Инуи. — Ако някой лиринкс ни нападне неочаквано, без да знае ще сложи край на войната.
— Надали ще останем незабелязани — каза Фин-Мах. — Зрението им през деня не е чак толкова слабо.
— Нямам нищо против да ни видят. Гор често изпраща въздухоплави да кръжат над лиринкските градове, за да събират информация. Въпреки това трябва да се придържаме към облаците колкото се може повече, защото не бива да издаваме преждевременно присъствието си пред летящия конструкт.
Кръжаха над Алцифер цял ден, оглеждайки града и околностите му с далекогледа на Игур, който представляваше същински шедьовър. След раздигането на мъглата видяха роби под лиринкски надзор да обработват градините, но от конструкта нямаше и следа.
— Може би шпионинът ви е допуснал грешка — каза Флид в края на уморителния ден. Той бе прекарал по-голямата част от него върху палубата, вкопчен в стомаха си.
Летяха близо до облачната покривка, което затрудняваше видимостта.
— Не и Уриц… — поде Игур, но замлъкна, насочвайки далекогледа си към приближаващ лиринкс. Това не беше първият: още половин дузина вече ги бяха огледали по-рано през деня. — Странно създание. Прилича по-скоро на човек. Кожата му е лишена от пигментация.
Лиринксът се издигна почти на тяхната височина, енергично работейки с крилете си. Държейки се извън обхвата на бордовите оръжия, той ги обиколи, наблюдавайки ги с големите си очи, сетне се обърна и пое обратно към Алцифер.
— Ако летящият конструкт е бил тук — рече скрутаторът, когато слънцето се канеше да изчезне под хоризонта, — вече го няма. Да се прибираме.
Той отново се закашля, приключвайки с простенване пристъпа. Дуелът с Игур го бе наранил повече, отколкото му се искаше да признае.
— Никъде няма да ходим — каза мистикът. — Може би екипажът му се крие и изчаква да си идем, защото предполага, че този въздухоплав принадлежи на Съвета.
Върнаха се да пренощуват край същия връх, а на сутринта отново заеха позиция, но по-далеч от Алцифер. Гледана от града, машината им би приличала на петънце върху хоризонта. Но и този ден не видяха нищо.
По обед на третия ден от наблюдението, докато се подкрепяха, позеленелият Флид се надигна със стон и рухна край каютата, заплашвайки да полети извън борда. Ниш го улови за ръката и го издърпа обратно, сетне с помощта на Иризис го сложи да легне.
Пулсът на скрутатора бе ускорен и непостоянен. Кожата му бе влажна.
— Състоянието му е лошо, Иризис — каза Ниш.
Игур също дойде да провери.
— Флид е болен — обърна се към него Иризис.
— Не можем да поемем обратно сега. Конструктът е някъде тук. — Мистикът се отправи към вратата и додаде: — Той ще се оправи.
— Не изглежда добре.