— Той сам си докара това състояние, опитвайки се да докаже, че не е по-слаб от мен. Но това е така. И няма да поема обратно. Ако успеем да се сдобием с този конструкт…
— Проклетата машина не е тук. А дори и да беше, нима тя струва повече от живота на един скрутатор?
— Не бих я заменил и за сто скрутатори — каза Игур.
— Ако можех, бих разпръснала останките ви над цяло Туркадско море — ожесточено каза тя.
— Лоялността за пореден път помрачава разсъдъка ти, Иризис. Летящият конструкт въплъщава разликата между сигурна загуба и вероятна победа. Няма да мръднем, докато не се убедя, че машината е тук. Или не е.
Обедът бе неприятен. Към края му стоновете на скрутатора отстъпиха пред измъчено дишане.
— Той наистина е зле — изплака Иризис, докато въздухоплавът отново завиваше към калните тераси. — Не можете ли да направите нещо, Игур?
— Не съм целител.
— В Стари Хриптън има отлична целителка.
— Откъде знаеш?
— Посещавала съм я няколко пъти. Женски проблеми.
Мистикът нямаше намерение да разпитва за това. Вместо това каза:
— Ако приключим по-рано, ще го заведеш.
— Ако не поемем веднага, после ще е станало прекалено късно.
Игур скръсти ръце.
— Никой човек не струва повече от цялото човечество. Сигурен съм, че и Флид би се съгласил.
Иризис бе чувала скрутатора да се изказва в подобен дух. Но това не беше от значение за нея. Нейният приятел и някогашен любовник бе много зле. Ако тя можеше да надвие Игур, би го сторила веднага. Само че това бе невъзможно. Оставаше ѝ единствено да беснее насреща му, което той посрещаше с безразличие.
Въздухоплавът навлезе в огромен облак, който покриваше по-голямата част от небето. Ниш отново взе далекогледа, макар че вече не бе в състояние да се съсредоточи. А и облаците сякаш разгръщаха слой коприна пред погледа му. Далеч под тях земята също бе обгърната в мъгла. Само кулите и куполите на Алцифер се издигаха над нея.
— Днес е особено оживено — каза след малко той. — Поне десетина лиринкси летят във въздуха.
Иризис хвърли злобен поглед към ротора, където Игур стоеше край Инуи, и отиде да нагледа Флид. Крил-Ниш я последва, но пребледня при вида на Ксервиш и не стоя много.
— Нещо става — промърмори след известно време механикът, продължаващ наблюдението си.
Въздухоплавът все се придържаше малко над облачното дъно. Иризис непрекъснато сновеше между каютата и борда. Над Алцифер мъглата се отдръпна, но пак се задържа около скалите. Неравномерен дъжд прикриваше по-голямата част от гледката.
Иризис изникна на прага, видимо притеснена.
— Той е много зле, Игур. Трябва да направим нещо веднага.
— Виждам конструкта! — тросна се Игур, насочил далекогледа си.
Ниш насочи собствения си прибор в посоката, в която гледаше мистикът. Не виждаше нищо, но пък сред мъгливата гора трудно би могъл да различи метала на корпуса.
Във въздуха продължаваха да се издигат лиринкси. Нови и нови летци изникваха от Алцифер.
— Къде е? — извика механикът.
— Може и да не го видиш, прикрит е с някакво заклинание. Не смея да опитам да го разваля от това разстояние.
— Флид е много зле — повтори Иризис. Мистикът не ѝ обърна внимание. Побесняла, тя изтича до него и започна да го налага с юмруци по главата и раменете. Игур отпусна далекогледа и улови китките ѝ. Жената направи опит да го изрита.
— Престани! — кресна Игур и я завлече в каютата, където Флид лежеше и пъшкаше върху пейката.
Допирайки ръце до корема му, Игур промълви няколко думи.
Напрежението напусна лицето на Ксервиш, дишането му се успокои. Игур леко го разтърси.
— Скрутаторе? Събуди се.
Ксервиш Флид отвори очи.
— Да? — хрипкаво каза той.
— Открих конструкта, само че лиринксите също се отправят към него. Ако не предприемем нещо веднага, те ще го завладеят. Но твоето състояние е много лошо. Изглежда съпротивата ти е нанесла вътрешни увреждания. Мога да успокоя болката ти, както сторих току-що, но не и да ти помогна. Това е по силите единствено на целител.
— Говори по същество — промърмори скрутаторът, както винаги сприхав.
— Но ако се отдалечим сега, ще изгубим конструкта, а заедно с него и възможността да осъществим плановете си. Предоставям ти избор, скрутаторе. Какво ще кажеш?
— Мръсен негодник! — просъска Иризис.
Флид се взираше в тавана.
— Разбираш ли думите ми, скрутаторе? — каза Игур.
— Да.
— Какво решаваш?
— Естествено, че трябва да вземеш летящия конструкт. Защо изобщо питаш? — Главата на Флид се отпусна, умореното дишане се възобнови.