Игур отново изтича навън и насочи далекогледа си. След като не откри търсеното, той изруга и изтича обратно, за да извлече дървена кутия.
— Стотици лиринкси изникват от Алцифер — изръмжа той. — Но накъде се отправят? Флангърс, ти имаш най-остри очи, опитай се да видиш конструкта. — Мистикът му подаде далекогледа си и започна да разопакова дистанционния контролер.
За миг роторът се задави. Инуи изквича уплашено.
— Какво става? — каза Игур.
Калната тераса над ръба изригна под напора на гейзер, издигнал се на тридесет дължини. Облак от мръсен дим бързо се разгърна и скри от погледа им скалата и случващото се.
— Тази експлозия не беше случайна — тихо каза Фин-Мах.
— Сега ще видим какво е последвало — рече мистикът.
— Лиринксите се отправят натам — каза Ниш.
— Виждам конструкта! Край скалния ръб — обади се Флангърс. — Не мога да преценя дали се намира на земята, или лети. Не, лети. И напуска скалата. Тръгна след някакъв летящ лиринкс, който носи нещо сред дърветата. Изглежда ще се разбие сред клоните. Не, промъкна се.
Сега Ниш също видя сенчестите очертания на машината сред мъглата. За момент войникът замълча.
— Изникна отново — каза Флангърс. — Приземява се на ръба. Някой се качва. Сега излита и се движи много бавно. Враговете бързо се приближават. Готвят се да го обкръжат с жива стена.
— Да се спусна ли? — тихо попита Инуи.
— Да. Не! Изчакай. — Игур бе нетипично колеблив. — Не. Те ще ни разкъсат на парчета. Как е притокът на енергия, Инуи?
— Стабилен — отвърна тя.
— Поддържай тази височина.
— Няма ли да използвате безценния си дистанционен контролер? — процеди Иризис.
— Когато дойде моментът — каза Игур. — Какво виждаш, Флангърс?
— Конструктът поема на запад. Движи се много бавно. Лиринксите ще го настигнат. — Последва дълга пауза. — Не, успя да се измъкне. Набира преднина.
Мистикът изруга.
— След него, Инуи! Остани в облаците. Не трябва да ни виждат.
— Защо? — попита механикът.
— Това ще усложни установяването на контрол. Флангърс?
Въздухоплавът се извъртя, звукът на ротора стана по-настойчив. Имаха късмет и с подходящ вятър, който ги тласна на запад.
— Отново забавя ход — каза войникът. — Лиринксите настигат.
— Изглежда контролират полето му — каза Игур след известно време, през което бяха наблюдавали несигурната гонитба. — Как ли са постигнали това? Не смея да поема контрол в тази ситуация. Конструктът запазва преднина единствено благодарение на умението на пилотиращия. Не мога да повторя това от въздуха.
— Ако изобщо можеш — промърмори Иризис и се отправи към каютата.
— Отправят се в подходяща посока — долетя гласът на Игур. — Продължавай да ги следваш, Инуи.
Флид бе легнал на една страна, притиснал колене към гърдите си. Лицето му изглеждаше изключително напрегнато. Иризис стисна ръката му. Той щеше да умре, напразно. Дори и ако по някакво чудо Игур успееше да придобие контрол над конструкта, нямаше да успее да го управлява. Той едва бе овладял нищожния бръмбар от съседната стая. Конструктът щеше да се разбие, унищожавайки и себе си, и пътниците, а лиринксите щяха да вечерят с останките.
Тя отново излезе. Долу ситуацията не се бе променила, само конструктът изглежда бе натрупал известна преднина.
— Измъкват се — каза Иризис.
— Не мисля така — рече Игур.
Но скоро стана очевидно, че машината увеличава разстоянието между себе си и преследвачите. Не след дълго и лиринксите започнаха да се отказват. По залез всички те се бяха оттеглили.
— След тях! Пълен напред, Инуи! — нареди мистикът.
Той приготви дистанционния контролер. Приборът имаше овална форма, надупчена като решето. В сърцевината си той криеше кристали и жици. Игур постави пръсти в отворите, издигна устройството над главата си, затвори очи и се съсредоточи.
— Все още се отдалечава — каза Флангърс.
— Посока?
— Запад.
Игур отново се напрегна. Иризис фокусира далекогледа си. За момент конструктът рязко се разтърси, преди да продължи.
Мистикът дишаше тежко. Той не спираше да опитва, но неуспешно. Не му достигат сили, помисли си Иризис. Въпреки вида си, Игур бе много стар. Освен това от много време не бе използвал уменията си.
— Оставам с впечатлението, че вече не ви бива.
— Скрутаторът би постъпил по същия начин.
Иризис знаеше, че това е истина, съдържаща правилната постъпка, но за нея самата това не променяше нищо. Тя отправяше верността си към личности.