— Продължават да се отдалечават — обади се Флангърс.
Ръцете на Игур се напрегнаха. Все така затворил очи, той опита отново. Конструктът продължаваше да се носи, необезпокоен. Мистикът изсумтя от напрежение. Капчици пот избиха върху челото му. Машината забави ход, сетне полетя като камък.
— Знаех си! — кресна Иризис. — Знаех си, че нищо няма да излезе. — Тя понечи да се приближи към гадателя, но размисли.
Игур бе издигнал ръце високо над главата си. Очните му ябълки се въртяха. Конструктът продължаваше да лети надолу. Иризис можеше да си представи ужаса на пътниците.
Очите на мистика се отвориха за момент. Цялото му тяло трепереше. Струйка слюнка надникна от ъгъла на устата му. Той простена, измествайки прибора над главата си.
— Успях!
Конструктът продължаваше да пада.
— Най-сетне.
Никакви изменения в курса на машината.
— Най-сетне! — От устните на Игур хвръкна пяна.
През далекогледа си Иризис видя, че конструктът започва да изправя курса си. След едно рязко разтърсване той пое успоредно на земята, издигна се леко и се отправи на север.
— Най-сетне — прошепна мистикът.
Откъм каютата долетя отслабващ стон, който секна.
Тридесет и две
Гилаелит отдавна бе прекратил тропането си. Тиан отмести резето и отвори капака. Тетрархът седеше на пода, затворил очи, и леко се полюляваше. Тя отново спусна люка — искаше да отложи сблъсъка колкото се може повече.
— Зад нас има въздухоплав. Лети много високо — възкликна младата жена.
— Онзи, който видяхме онзи ден над Алцифер? — попита Малиен.
— Прилича на него.
Въздухоплавът изчезна сред облаците. Таптерът забавяше ход, отправяйки се сред блатистата гора. Слънцето залезе. Полетът им продължи и сред мрака, в неизвестност. Най-сетне вятърът утихна. Основата на конструкта се удари в камък, изкарвайки искри.
Пламна осветителен глобус, разкрил част от тъмна стена и широка врата. Всичко друго бе обгърнато в мрак.
— Сега какво? — каза Тиан.
— Чакаме.
— Това не ми прилича на лиринкски град.
Въздухоплавът се приземи от лявата им страна. Той стоя там само миг, после отново се издигна припряно. Висок мъж остана да стои насред двора, стиснал някакъв неясен предмет в лявата си ръка.
— Интересно — каза Малиен. — Никога не бих очаквала това.
— Кой е той?
Аахимата не отговори.
— Какво ще правим? — отново попита Тиан.
— Ще излезем. Но бъди предпазлива, Тиан. Нека първо узнаем какво се иска от нас.
Занаятчията отвори люка и бързо се спусна на земята. Гърбът я болеше, но тя успя да закрачи без накуцване. Мъжът протегна ръка.
— Аз съм Игур. Добре дошла във Физ Горго.
Ако в момента можеше да разсъждава спокойно, Тиан би се изненадала от срещата с личност, която бе смятала за мъртва от векове.
— Благодаря. Аз съм Тиан Лиз-Мар. — Тя се огледа, но Малиен не се виждаше.
— Предполагам не си сама?
— Не.
Аахимата изникна от другия край на конструкта, без предупреждение.
— Добра среща, Игур. Приемам, че ти си изненадан да ме видиш не по-малко от мен.
— Малиен! — възкликна той. — Струва ми се, че са изминали само месеци от последната ни среща. Изглеждаш непроменена.
— Ласкаеш ме. За последно се срещнахме преди два века. В Чантед, точно когато Лилан бе съставил своето Сказание за огледалото и майсторите гласуваха включването му към Великите сказания.
— И в продължение на седем години му бе забранено да хроникува. Не, Малиен, за последно се срещнахме в Готрайм, когато Майгрейт полетя обратно през дверта.
— Да, така беше. Паметта ми изневерява. Чудя се…
Той бързо я прекъсна:
— Имаш ли представа какво е станало с Лилан?
— Сигурно е мъртъв от поне сто и петдесет години, дори и да е доживял до дълбока старост.
— Вероятно същото важи и за Каран.
— Краят ще споходи всички ни — каза Малиен. — Аз съм готова да посрещна своя. Старостта трябва да отстъпи.
— Така е. Да влезем — каза домакинът.
Тримата отидоха в голяма стая, където пламтеше огън. Не след дълго на прага изникна и Гилаелит. Челото му бе смръщено, около ребрата му личаха кървави петна, а кожата му бе придобила зеленикав оттенък. Той изглеждаше побеснял.
— Ти пък откъде изникна, друже? — каза Игур. — Мисля, че те познавам. — Той не протегна ръка.
— Не виждам откъде — остро каза Гилаелит. — Аз съм търговец, отдаден на науките и изкуствата. Името ми е Гилаелит и току-що бях отвлечен от Алцифер.