— Да, Гилаелит. Геомантът, който търгува с врага. — Игур му обърна гръб. — Тиан, извинявам се, че поех контрол над конструкта ти по толкова… рязък начин, но отчаяно се нуждаем от него. Имаме план, касаещ войната.
— Радвам се да чуя, че някой планира нещо — тихо каза тя. Ужасът на внезапно изгубения контрол никога нямаше да я напусне. — Но вие грешите. Таптерът принадлежи на Малиен, не е мой.
Тя се отдалечи от него, настанявайки се край огъня. Игур не я последва, което беше добре, защото осъзналата личността му Тиан нямаше да знае как да продължи разговора с подобна легенда.
Все пак някой се приближи до нея — тетрархът.
— Как смееш да се намесваш в живота ми!
Занаятчията го погледна. Припомни си, че той бе имал възможност да ѝ се притече на помощ в Снизорт, но бе проявявал интерес единствено към амплимета ѝ.
— Да не искаш да кажеш, че не си искал да те спасят?
— По свой избор се намирах в Алцифер. Бях съвсем близо до изключително откритие. Сега всичките ми безценни инструменти лежат изоставени. Ти унищожи делото на живота ми.
— Убедена съм, че милите ти лиринкси ще ги пазят добре!
— С какво те подкупиха, за да излекуват гърба ти?
— Не платих нищо повече от онова, което те изтръгнаха с принуда от мен. За разлика от теб, аз не се старая да извличам угода от враговете.
— Защо Малиен ме преследва? — тихо продължи той, с треперещ глас. — Защо мен?
Тиан не виждаше причина да не му каже.
— В момента ти си най-великият геомант и матемант. Никой друг не може да ѝ помогне.
Това малко го успокои.
— Несъмнено е така. Слушам те.
Тя изрази тревогата си за предстоящото изчерпване на възловите точки.
— Какво значение има, че една-две възлови точки ще угаснат?
— Защото те са свързани! Малиен откри, че изцедената възлова точка се възстановява чрез енергията, която извлича от околните възлови точки. Последните на свой ред теглят захранване от своите съседи. Ако достатъчно от тях угаснат, възможно е реакцията да се разпространи до всички. Тогава Сантенар…
— Това е! — възкликна той. — Това е липсващата част от пъзела!
— За какво говориш?
Тетрархът мълчаливо се отдалечи. Вече се бе вглъбил в размишления над проблема, забравяйки за нея.
Тиан изтича след него и го хвана за ръката. Вбесена от арогантността му, тя искаше да го шокира.
— Лиринксите те използваха! — извика тя. — Не мога да повярвам, че не си го осъзнавал. Използвали са те като стръв, за да примамят мен и таптера в Алцифер.
Гилаелит я погледна втрещено, потънал в трескави размишления, породени от думите ѝ. Още от самото начало той бе станал жертва на чужди манипулации. В очите му блесна паника, но той съумя да я потисне и се отдалечи.
Игур зае мястото му, също тъй хладен.
— Каква бе темата на този спор? — любезно попита той.
— Изглежда Гилаелит сам е избрал да живее в Алцифер, защитаван от лиринксите, а аз съм унищожила делото на живота му.
Домакинът се навъси.
— Така ли? Не бих останал във възторг от мисълта, че съм допуснал кукувица в гнездото си. И какво е делото на живота му?
— Да усвои до съвършенство геомантията и да опознае всички сили, които направляват света.
— С каква цел?
— Той твърди, че мотивите му са изцяло благородни, но в действителност се старае да контролира всичко около себе си.
— Опасен човек. По-добре ми разкажи всичко, което знаеш за него, Тиан.
Въздухоплавът пое право към Стари Хриптън, където се приземи пред дома на целителката. Ниш, Иризис и Флангърс пренесоха Флид вътре. Той все още дишаше, макар че гърдите му едва се повдигаха, а устните му бяха опасно посинели.
— Какво му има? — попита целителката. Тя бе възрастна изгърбена жена с изтъняла коса, под която надничаше скалпът.
Иризис се постара да предостави колкото се може по-точно описание на състоянието му, без да разкрива тайни.
Старицата рязко си пое дъх, когато видя костеливата гръд на скрутатора, лишена от плътност, и отдавнашните белези от мъчения. Тя използва изкуството си, за да прегледа торса му, сетне нареди пациентът да бъде обърнат, за да стори същото с гърба.
— Получил е вътрешни увреждания — каза целителката. — В корема.
— Ще умре ли? — попита Ниш. Това бяха първите му думи от часове насам. Механикът имаше ужасен вид.
— Възможно е — каза възрастната жена. — Всичко зависи от тази нощ. Състоянието му е много лошо.