— Няма ли някакви лекарства? Еликсири, билки? — каза Иризис. — Парите не са проблем…
— Не става въпрос за парите — рече целителката. — Той ще получи от най-доброто, с което разполагам, и то за сметка на Физ Горго. Но възстановяването зависи от него самия. Сега излезте.
— Искам да остана при него — възрази занаятчията.
— Не мога да работя така. Докато ние говорим, животът му гасне. Елате утре сутринта.
Тримата се върнаха във въздухоплава.
— Вие вървете — каза Иризис на спътниците си. — Аз ще се поразходя. Имам нужда да помисля.
Ниш понечи да каже нещо, но само се вгледа в лицето ѝ и с тежки стъпки се качи на борда. Той понасяше ситуацията зле, никой не можеше да му помогне. Самата Иризис се чувстваше прекалено притеснена, за да го утешава. Искаше да остане сама.
Флангърс каза нещо на Ниш и Инуи. Въздухоплавът се издигна без него.
— Искам да се разходя сама — натърти Иризис.
— Не е безопасно да се разхождаш сама през нощта. — Войникът намести меча си.
— Сега съм в такова настроение, че бих могла да разкъсам лиринкс с една ръка. — След миг тя додаде: — Добре, ела, но не говори.
Двамата се отправиха по пътеката, която се извиваше към крепостта. В пълната тъмнина, която ги обгръщаше, дори не се виждаха един друг, макар да крачеха заедно.
По протежение на пътеката непрекъснато се срещаха кални локви, но Иризис не им обръщаше внимание. Тя мислеше единствено за Флид, умиращ в онази сумрачна стаичка.
Минаха покрай зловонно поле с репи, а после покрай друго, от което долиташе миризмата на прясно разхвърлян тор. Сетне пътеката изви към брега. Имаше отлив. Вонеше на гнили водорасли и разлагаща се риба.
— Флангърс? — накрая каза тя. Бяха изминали почти левга.
— Да, Иризис?
— Какво ще стане, ако той умре? Какво ще правим тогава?
— Тогава ще поискам да ме освободиш от обещанието.
— Нима честта означава толкова много за теб?
— Аз станах клетвопрестъпник, Иризис.
Жената се приближи до него и хвана ръката му.
— Той е добър човек, Флангърс. Без него сме загубени.
— Обичаш ли го?
— Като приятел и като наставник.
— Не се сещам за друг човек, когото бих искал да имам край себе си в тревожна ситуация.
— Разговарял ли си с него?
— За какво?
— За прострелването на въздухоплава.
— Как бих могъл да го занимавам с нещо толкова незначително?
— Става дума за живота ти, Флангърс! Скрутаторът би се разгневил на мълчанието ти.
— Той ще си има достатъчно проблеми и без мен. Ако се възстанови.
— Щом се възстанови, ще му кажа.
— Нямаш право! — извика той.
— Тогава ти му кажи. Имаш избор.
Войникът не отговори. Крачиха още дълго. Едва към полунощ видяха пред себе си фенерите на Физ Горго да мъждукат в далечината.
— Флангърс?
— Добре — промълви той. — Когато той се възстанови, ще говоря с него.
— Очакваш, че Флид ще умре, затова обещаваш.
— Всички ще умрем.
Иризис се събуди преди зазоряване, изтръгна Инуи от леглото и въздухоплавът отново се понесе към Хриптън. Там занаятчията скочи на земята още преди машината да се е приземила и изтича в колибата. Леглото на Флид беше празно. Младата жена изстина. Остана да стои неподвижно, като ударена от гръм, втренчена във вдлъбнатината на матрака.
— Не е каквото си мислиш — каза целителката, изникнала безшумно зад нея. Торбичките под очите ѝ приличаха на синини. Личеше, че е будувала цяла нощ. — Преместих го в задната стая. Там е по-топло.
— Как е той?
— Малко по-добре, макар че все още има известно вътрешно кървене. Все още не е преминал опасността.
— Може ли да го видя?
— Съвсем за малко.
Старицата отведе Иризис в другата стая. Флид лежеше на носилка, вторачен в тавана. Тялото му не помръдваше. Точно когато занаятчията с ужас реши, че най-лошото все пак е настъпило, очите му се раздвижиха.
— Вие сте идиот — загрижено каза тя и хвана ръката му. — Защо дойдохте в такова състояние? Трябвало е да останете.
— Не осъзнавах, че съм се наранил така. — Шепотът му напомняше ветрец сред тръстика. — При превземането усетих остра болка в корема, но после тя отмина.
— Защо трябваше да му се съпротивлявате? Вие сте прекалено горд, Ксервиш.
— Признавам, че съществува известно… съперничество — дрезгаво каза скрутаторът. — Но наистина ли ме смяташ за толкова повърхностен? Той ми каза да се съпротивлявам с цялата си сила. Нуждаехме се от реалистично изпитание, иначе нямаше как да знаем със сигурност, че поемането на контрол би било възможно.