— Това не оправдава безразличието му към вас! — остро каза тя.
— Онова, което казах във въздухоплава, беше истина, Иризис. Аз бих сторил същото, дори и ако ставаше дума за теб. Какво друго би могъл да стори един добър водител? Ти не би ли пожертвала неколцина, ако това ти позволи да спасиш цялото човечество?
— Никога не бих пожертвала приятел — упорито каза тя. — Дори и на такава цена.
— Това е проблемът с водителството. Винаги ти се налага да жертваш някого. Или нещо. — Той затвори очи.
— Достатъчно — каза целителката. — Утре ще го видиш пак. Той е як като лиринкс. Преди два часа бях готова да се закълна, че си отива, но вече е по-добре.
Върналата се във Физ Горго Иризис събуди Ниш:
— Целителката твърди, че той се възстановява.
Ниш приседна, разтъркващ възпалени очи. И в мълчалива благодарност стисна ръката ѝ.
— Изглежда си прекарал тежка нощ.
Самата Иризис бе спала само няколко часа, но това не се бе отразило на безупречния ѝ вид. Или на красотата ѝ.
— В последно време имам проблеми със съня. Флид прояви голяма добрина към мен, Иризис. Имаше стотици поводи да ме изпрати на фронтовата линия заради глупостите ми, но той не го стори. Той вярваше в мен. Без него щях да си остана нищо. Не можех да понеса мисълта за смъртта му.
— Аз също. Той крепи всички ни. И е единствената ни надежда. Да вървим да закусим. Умирам от глад.
Двамата поеха по коридора и край първия ъгъл се натъкнаха на Тиан, отправила се в противоположна посока. Тя рязко спря, местейки отвратен поглед между Иризис и Ниш.
Иризис я бе виждала за последно преди година, когато Тиан бе получила диагноза неизлечима кристална треска и бе изпратена в размножителната палата. Самата Иризис също носеше известна отговорност за този развой.
— Какво правите тук? — Тиан бе започнала да трепери като струна.
— Дойдохме със скрутатор Ксервиш Флид — каза Иризис.
Тиан се поотпусна:
— Къде е той? — Тя бе готова да се стрелне.
— В момента бива лекуван. Много е зле.
— Ти ли управляваше конструкта, Тиан? — попита Ниш. Той пристъпи напред и плахо протегна ръка към нея. — Искам да ти кажа, че много съжа…
Тиан направи крачка назад, без да спира да оглежда и двамата.
— Всички сме на една и съща страна, Тиан — каза Иризис. — Ние…
— Вие ме предадохте. И двамата — просъска тя. — Стойте далеч от мен.
Жената им обърна гръб и с бърза крачка пое обратно.
— Мисля, че това можеше да се очаква — каза Иризис, която не изглеждаше особено смутена. — Но все пак жалко, защото ще трябва да работим заедно.
— Да — каза механикът, загледан в отдалечаващата се. — Наистина жалко.
Иризис си припомни, че страстта му към Тиан бе поставила началото на целия този хаос. Дали той още изпитваше някакви чувства към нея? Дори и да беше така, от това нямаше да излезе нищо. Тиан бе още по-неподходяща за него.
Иризис стисна зъби, за да гарантира мълчанието си. Ниш беше неин. Рано или късно той щеше да го осъзнае. Междувременно тя щеше да го пази, да се наслаждава на приятелството му и да премълчава чувствата си. Налагаше се да се превъплъти в самото търпение. Трябваше.
Тридесет и три
След два дни Флид се бе възстановил достатъчно, за да присъства на сутрешното им съвещание, макар че трябваше да го пренесат с все стола му. Освен него присъстваха Малиен, Гилаелит, Фин-Мах, Тиан, Иризис и Ниш.
— Радвам се, че вече си по-добре, Флид — каза Игур, — макар да не очаквах…
— Този съвет се нуждае от мъдростта ми — отвърна скрутаторът, иронично извивайки уста.
— Несъмнено — със също тъй сух тон отвърна мистикът. — Впечатлен съм от храбростта ти, скрутаторе. Сгреших в преценката си за теб и го признавам с готовност.
— Същото важи и за мен. Все още имаме шанс да надвием врага, лорде.
Игур сви устни, но не го поправи, а се обърна към останалите събрани.
— Ще започна направо към същината на въпроса. Изправено срещу непрекъснато възраждащ се враг, задържано от покварения Съвет на скрутаторите, човечеството е изпаднало в почти безнадеждна ситуация. Но Флид и аз обсъждахме евентуалните действия, които биха могли да променят това. Представи идеите ни, скрутаторе.
— В момента се чувствам леко задъхан.
Ниш се засмя. Иризис го сръга с лакът.
— Замисълът ни е прост — продължи Игур. — Не разполагаме нито с хората, нито с ресурсите за друг подход. Дори и този план може да се окаже над възможностите ни. Но сега, след като разполагаме с таптер… по-точно, след като разполагаме с вероятната му употреба, тъй като машината принадлежи на Малиен, трябва да опитаме.